— Както казах, господин Козловски, тогава бях глупав и наивен. В страни като Салвадор Америка все още се възприема с твърде романтичен образ. Почти никой не говори за трудностите, с които имигрантите се сблъскват тук. Разбира се, и аз не си бях дял сметка за това колко предпазливи са управите на болниците при наемането на персонал. Те изискват свидетелство за съдимост, а без него не можеш да започнеш работа и като чистач на тоалетни. В резултат на това се наложи да приема работа в един магазин за хранителни стоки срещу заплата, по-ниска и от минималната. — Той погледна към Козловски. — Поне не трябваше да плащам данъци.
Детективът кимна.
— Едно на нула за вас.
— Живеехме в малък апартамент в Роксбъри, но чакахме с нетърпение бебето, а и аз припечелвах допълнително, като лекувах другите имигранти в квартала.
— Практикуването на медицина без разрешително е углавно престъпление — отбеляза Козловски. Фин се намръщи. Вече се питаше дали е трябвало наистина да взима детектива със себе си.
— А отказът да окажеш лекарска помощ на болен човек е грях — отвърна Салазар. — Освен това аз не продавах лекарства, които се изписват само с рецепта. Само преглеждах хората, давах им лекарствени препарати, които се продаваха свободно, понякога израждах бебета. Ако някой се нуждаеше от по-сериозно лечение, го съветвах да отиде в отделението за спешна помощ. — Той въздъхна. — Те обаче никога не ме слушаха. Ако си нелегален имигрант и отидеш в болницата, винаги има опасност да съобщят за теб в полицията или на имиграционните служби. Има риск да те депортират. Мнозина смятаха, че имат по-голям шанс да оцелеят болни, отколкото ако ги депортират.
— Марк ни каза, че така полицията ви е открила — като сте завели Мария в болницата — обади се Фин.
— Да, в много отношения нещата се развиваха добре. Постепенно си стъпвахме на краката. Брат ми Мигел се справяше добре в училище — едно от малкото места, в които на имигрантите и местните се предоставяха равни възможности. И той като мен беше учил английски в частно училище в Салвадор, и беше един от най-умните ученици. Положението се влоши, когато Мария започна да ражда. — Салазар си пое дълбоко дъх, преди да продължи: — На трийсет и седмата седмица Мария започна да изпитва силни болки. Което не е необичайно в този напреднал стадий на бременността. Затова не се притесних особено. Казах й да лежи, но не искахме да ходим в болницата, защото се бояхме. Мислех си, че всичко ще бъде наред. Тогава не знаех, но се оказа, че е имала фиброиден тумор, който запушвал родилния канал. Малко след като тя започна да ражда, получи силен кръвоизлив. — Гласът му постепенно утихна. Около масата се възцари мълчание. — Бързо я закарах в спешната помощ, но вече беше много късно. Тя остана жива по време на цезаровото сечение и дори чу как Росита изплака за първи път. Умря от голяма загуба на кръв.
— И дъщеря ви се роди сляпа? — попита Фин.
— Не, роди се напълно здрава.
— Тогава какво стана?
— Стана, когато полицията нахлу и ме арестува. Когато заведох Мария в болницата, властите разбраха, че живеем нелегално в страната. В продължение на няколко месеца не се случи нищо, но тогава полицията започна програма за идентифициране и депортиране на нелегалните имигранти — и по-специално на имигрантите от Южна и Централна Америка. Името ми беше включено в списъка и започнаха разследване срещу мен. Целта беше да ни депортират. Полицай Стийл, жената, която беше нападната, отговаряше за моя случай.
— Значи много добре сте разбирали, че дните ви в тази страна са преброени, ако не спрете по някакъв начин разследването на Стийл — намеси се Козловски. — Ако има по-добър мотив да я очистите, здраве му кажи.
— На тази теза се базираха и обвинението срещу мен. С тази подробност, че сигурно нямаше да ме депортират. Бях започнал процедура по кандидатстване за политическо убежище. Ако можех да докажа, че при връщането ми в Салвадор ще бъда подложен на политическо преследване, щяха да ми разрешат да остана законно в Америка. Предвид обстоятелствата мисля, че щях да успея.
— Не знам. Доколкото знам, критериите за предоставяне на политическо убежище са много строги. Щеше да е много трудно да предоставите доказателства, че ще бъдете изложен на опасност — отбеляза Фин.
— Възможно е. Но процедурата отнема дълго време. Така ми казаха. Освен това каква полза щях да имам да очистя полицай Стийл, както цветисто се изрази господин Козловски? Та нали случаят щеше да бъде възложен на друг неин колега.
— Имате право.
— Така или иначе аз бях започнал процедурата легално и дори не бях чул за нападението над полицай Стийл. Една вечер полицията нахлу в апартамента ни. Мигел за щастие не беше вкъщи. Той беше на осемнайсет и изпълнен с характерните за тази възраст гняв и недоволство. Вероятно щеше да се опита да окаже съпротива и това само щеше да влоши положението ни. По време на ареста ми счупиха ръката и носа и ме пребиха. Но най-много пострада Росита.