— Какво се случи?
Салазар наведе глава и разтърка слепоочията си. Когато отново вдигна глава, очите му бяха зачервени.
— Тя беше безпомощно бебе. Когато нахлуха, събориха детското й столче и тя си удари главата в пода. Опитах се да се добера до нея. Казах им, че съм лекар, че тя се нуждае от помощ, но те изобщо не ме слушаха. — Салазар избърса сълзите си и се изкашля. — Тя претърпя мозъчна травма. Подобно нещо се случва, когато раздрусате силно едно бебе. Загуби зрението си и получи ментални увреждания. Тя обаче е великолепна и, слава на Бога, много е щастлива.
— Как оцеля семейството ви, след като ви арестуваха? — попита Фин. — Без пари, с дете, което се нуждае от специални грижи?
— Ето в това беше голямата ирония на съдбата. Росита беше родена в тази страна и е американски гражданин. Благодарение на това тя можеше да се ползва от безплатно здравно обслужване и от друга блага на социалното осигуряване. Когато социалните работници разбраха какво се е случило, те настояха пред имиграционните служби майка ми и брат ми да останат в страната. А и Мигел, той винаги е бил най-умният в семейството. Работеше на две места и въпреки това завърши училище с най-висок успех от випуска си. Дори спечели стипендия да следва в Масачузетския университет. Там също показа отличен успех, като през цялото време поддържаше финансово майка ми и Росита. На практика той се превърна в неин баща, след като ме вкараха в затвора. Сега е лекар и натурализиран американски гражданин. — Салазар засия от щастие, докато говореше за брат си. — Сега той е пример на сбъдналата се американска мечта.
— Сигурно таите в себе си много гняв и злоба — обади се Козловски.
Салазар се намръщи.
— Защо мислите така?
Детективът погледна Фин, който отговори вместо него:
— Когато човек се замисли за блестящото бъдеще, което сте можели да имате, и за всичко онова, което сте изтърпели вие и дъщеря ви — как е възможно да не изпитва обида и злоба?
Салазар погледна първо единия, после другия.
— Вие нямате деца, нали? — Двамата поклатиха глави.
— Когато полицаите щурмуваха апартамента ми, аз с очите си видях как главата на Росита се удари в пода. Чух я да пищи и след малко писъците спряха. Аз съм лекар и имам представа какви увреждания може да причини подобно падане на едно новородено. Помислих си, че е мъртва.
Фин и Козловски продължиха да го гледат с любопитство, без да разбират накъде бие.
— Когато си родител и си помислиш, че детето ти е умряло, вътрешно ти умираш заедно с него. Не можех да си представя живота си без дъщеря ми. Всичко в един миг изгуби смисъл за мен. Когато разбрах, че е жива — че ще оцелее — сякаш се преродих. Дали съм сърдит на хората, които ослепиха дъщеря ми ли? Да, сърдит съм и съм обиден. Дали съм ядосан на хората, които ме вкараха тук? Да. Но гняв и злоба? — Той поклати глава. — Дъщеря ми е жива. Да, сляпа е, но е щастлива, здрава е и е красива. Сега е в безопасност и знае колко много я обичам. Докато е така и докато тази мисъл ми дава сили, злобата никога няма да вземе връх в мен. — Той се приведе и напрегнато се вгледа във Фин. На адвоката му се стори, че Салазар ще пробие дупка с погледа си в него. — А сега, господин Фин — продължи салвадорецът бавно. — Бихте ли искали да изслушате подробностите и детайлите, свързани с моя казус?
Фин усети как Козловски се напрегна на стола до него, но нарочно избягна погледа му. Изобщо не се поколеба в отговора си:
— Да, господин Салазар. Ще ви изслушам.
Пета глава
— Забележителен човек, нали? — попита Добсън, щом излязоха от затвора „Билерика“.
— Да, определено е различен — отвърна Фин.
— Освен това заради медицинското му образование са го назначили като санитар в лазарета. Лекарите казват, че е един от най-добрите медици, които са виждали. Обикновено се налага да си затварят очите, когато той лекува, защото е затворник и защото няма разрешение да практикува медицинска професия в Щатите, но нито един от лекарите няма да каже лоша дума за него, нито ще се усъмни в качеството на неговото лечение.
— Впечатлен съм.
— Достатъчно впечатлен да поемете случая?
Фин погледна към Козловски, който не беше казал нито дума, след като си тръгнаха от залата за свиждания.