— Ходихме да обядваме — отвърна той. — Защо, да не би да ти липсвахме?
— Както винаги. — Тя примигна уж влюбено с миглите си.
Козловски й кимна вместо поздрав и отиде в кабинета си, като затвори вратата след себе си.
— Отново проблеми с контактните лещи ли имаш? — попита адвокатът.
— Не, само се опитвам да флиртувам — отвърна тя.
— Е, трябва да се стараеш повече. Аз вече съм зает.
— От коя? От онази чудо-жена от Вашингтон ли? Браво на теб. Нещата между вас вървят доста добре — от осем месеца съм тук, а дори не съм я срещала досега.
Фин стисна зъби и заби поглед в писмата на бюрото му.
— Говори си каквото искаш, но аз съм ангажиран.
— Браво на теб. Не мислиш ли, че е прекалено егоистично да си въобразяваш, че ще пърхам с мигли на теб? Не си мой тип.
Фин вдигна очи от пощата. Замислено посочи с палец себе си, после наведе глава и посочи с пръста си към вратата, която водеше към кабинета на Козловски.
— Не може да бъде — каза той. — Шегуваш ли се?
Тя сви рамене.
— Някои жени харесват по-възрастни от тях мъже.
— Да, ама той не е мъж като мъж. Той е праисторическо изкопаемо, което полицията извади от ледника преди двайсет години и го пусна по улиците на Бостън, за да се бори с лошите.
— Млъкни, че още повече се възбуждам. Освен това белезите са секси.
— Не ме разбирай погрешно. Той е най-близкото до приятел, което имам в момента, и аз бих застанал пред него, за да го предпазя от куршум, ако куршумът би могъл да го засегне изобщо. Но Том Козловски и романтика? Говорим за две коренно противоположни неща.
— Както и да е. — Лиса се обърна към бюрото си и взе от там купчина листа, след което ги остави на бюрото на Фин. — Ето проучването, което поиска.
— Вече си готова? Толкова бързо?
Тя изненадано вдигна вежди.
— А ти какво очакваше? — Лиса се върна при бюрото си и отново се обърна към Фин: — Наистина ли искаш да вземеш този за клиент? Имаш ли представа колко е трудно да се отмени присъда, постановена от съдебни заседатели?
— Не съвсем. Точно затова поисках от теб да направиш проучване на съдебната практика.
— И аз го направих. Адски е трудно. Трябва да докажеш, че е налице съществено нарушение на материално-правните норми, отявлена несправедливост. Знаеш ли, че е това адски шибано трудно за доказване?
— Адски шибано трудно?
Козловски отново се появи и младата жена се обърна към него с думите:
— Съгласен ли си с последните планове на шефа?
— Той не е мой шеф — отвърна детективът.
— Добре де. Коя съм аз та да се оплаквам. Почти съм сигурна, че съм най-толерантният човек в тази стая. Просто не си ви представях вас двамата като хора, които ще искат да се борят с вятърни мелници.
Фин погледна първо Лиса, после Козловски и накрая отново помощничката си.
— Днес всички сме пълни с изненади.
— Майната ти — отвърна му Лиса.
— И аз това казвам.
— Исусе мили, не, аз това казвам.
Адвокатът отново се зае с пощата си.
— Трябва да внимаваш, като споменаваш толкова често имената на богове. Добре че не съм мюсюлманин. На теб би ли ти харесало, ако непрекъснато повтарям името на Мойсей?
— Мойсей е от Стария завет и на теория е бог и на християните, и на юдеите.
Фин отвори едно от писмата.
— Тогава Барбара Стрейзанд.
— Внимавай какви ги говориш.
— Ето, виждаш ли?
— Разбрах. Просто трябва да си наясно, че ти предстои много трудна битка. Като да изкачиш Еверест. Прегледах буквално всяко едно дело, за което пред Кавана е било поискано преразглеждане. Произнесъл се е в дванайсет от случаите. Познай колко пъти е позволил ново представяне и събиране на доказателства?
— Май по-добре да не знам, а?
— Именно. Нито веднъж.