— Тринайсет е щастливото ми число.
— Дано да е така. — Тя взе дамската си чантичка. — Аз отивам да хапна нещо. Някои от нас днес още не са имали удоволствието да похапнат бавно и обилно. Ще се върна… ако имате късмет.
Тя затръшна вратата след себе си, а Фин се зае да преглежда проучването.
— Доста добра работа върши — каза след малко на Козловски.
— Сигурен съм, че е така — отвърна той. — Още ли се пазиш от нея?
— Знаеш, че сега имам Линда.
Козловски кимна скептично.
— Знам, че я е имаше, но сега не съм сигурен кой от двама ви какво точно има.
— Тя замина заради работата си, не заради мен.
Приятелят му вдигна ръце.
— Не ме замесвай във вашите работи. Казах ти, когато наех офиса, че не искам да знам каквото и да става между вас двамата. Тя беше мой партньор в полицията цели пет години. Никога няма да ме убедиш да застана срещу нея.
— Че кой те кара да заемаш страна? Доколкото ми е известно, двамата с нея още сме заедно.
— Кога за последно говори с нея?
— Тя се обади снощи — призна Фин.
— Ти вдигна ли й?
Фин поклати глава.
— Но мислих за това.
— Мислил си за това? Сериозно ли говориш? Явно връзката ви е здрава тогава.
— Ще измислим нещо.
— Добре. Докато го измислиш, аз на твое място бих стоял далеч от всякакви служебни романи.
— Благодаря за съвета, но не аз би трябвало да се притеснявам за Лиса. — Фин се усмихна ехидно на детектива.
Козловски се изсмя.
— Че на колко е тя? На двайсет и пет-шест? Мога да й бъда баща.
— На трийсет и няколко е. Можеш да бъдеш нейният перверзен чичо.
— Добре е да го знам. Ще го запомня.
— Освен това може би тя търси точно бащинска фигура.
— Ако беше така, предполагам, че щеше да търси банкер, който кара голям чисто нов мерцедес, а не някакво недодялано бивше ченге с десетгодишен линкълн. Убеден съм, че съм в безопасност.
Фин сви рамене.
— Човек никога не може да бъде сто процента сигурен, нали?
Шеста глава
Сряда
12 декември 2007 година
Почитаемият съдия Джон Б. Кавана, седемдесет и пет годишен, имаше здравословни проблеми с гърба и коленните стави, които не му позволяваха да седи продължително. Заболяванията бяха изострили още повече заядливия нрав на съдията. Дори и като по-млад да беше проявявал някакво търпение към страните в съдебния спор, сега от такова нямаше и помен. Благодарение на ръста си от почти метър и деветдесет, макар и слаб, Кавана имаше внушителен вид. Леката прегърбеност създаваше впечатление, че не изпуска от поглед адвокатите, които се явяваха по неговите дела — впечатление, което не беше далеч от истината.
В момента беше насочил изцяло вниманието си към Фин и Добсън, които седяха срещу него на масата на адвокатите. Фин се запита дали не е прибързал и постъпил неразумно, като се съгласи да вземе Салазар за клиент.
— Господа — произнесе бавно Кавана, поглеждайки ту към Фин, ту към Добсън и към заместник-окръжния прокурор Албърт Джаксън. Фин познаваше добре Джаксън от предишни наказателна дела, по които се беше явявал, и го харесваше. Джаксън беше метър и осемдесет, но тежеше над сто и петдесет килограма, Фин често се беше питал дали родителите на прокурора не бяха кръстили сина си на името на пълничкия герой от анимационния филм с Косби. Джаксън обаче понасяше неизбежните закачки добре и беше един от най-добрите прокурори в окръжна прокуратура.
Кавана се покашля и продължи:
— Прочетох молбата ви, но бих искал да чуя и аргументите ви. Господин Фин, вие сте инициаторът, ще имате ли удоволствието да ни поведете към тази бездна?
— Благодаря, ваша чест. — Фин се изправи. — Както знаете, днес сме се събрали, за да намерим правна възможност да накараме окръжна прокуратура да ни предаде проби от кожата и кръвта, взети изпод ноктите на полицай Мадлин Стийл през вечерта, в която е била нападната. Убедени сме, че един нов анализ на ДНК от тези проби определено ще докаже, че клиентът ни не е бил човекът, нападнал полицай Стийл.
— Сериозно ли, господин Фин? Убедени сте? — Съдията се наведе. — И на какво точно се основава тази ваша убеденост? Доколкото разбирам, по време на съдебния процес веществените доказателства, показанията на пострадалата и сравнението на пръстовите отпечатъци са потвърдили обвинението. Какво е това магическо нещо, което ви вдъхва увереност?
— Ваша чест, фактът, че от окръжна прокуратура отказват да изпълнят молбата ни, е едното от тези неща. В края на краищата, ако господин Салазар действително е виновен, въпросните доказателства само ще потвърдят неговата вина. Защо тогава от прокуратурата ще се противопоставят толкова яростно на молбата ни? Освен това господин Салазар има алиби. По времето на нападението господин Салазар, който по професия е лекар и е работил като такъв в страната си, е оказвал медицинска помощ на една жена, живееща на неговата улица. Свидетелят, който може да потвърди алибито му, е съгласен да се яви пред съда и да свидетелства. В резултат на всичко това не е възможно лицето, нападнало полицай Стийл, да е Салазар. Прокуратурата разполага с веществените доказателства, които по категоричен начин могли да потвърдят дали клиентът ни е виновен или невинен. В интерес на правосъдието е да предоставят тези доказателства и не виждам защо те биха предпочели да не го сторят.