Фин нямаше отговор на този въпрос и се обърна към Добсън.
— Самият анализ отнема ден-два, но списъкът на клиентите на лабораторията е доста дълъг. Ако е спешно, анализите могат да бъдат направени в рамките на две седмици, ваша чест — отвърна Добсън.
— Много добре, господа, значи имате две седмици. — Съдията погледна календара си. — Насрочвам следващото заседание за понеделник, двайсет и четвърти декември. Бъдни вечер. До тогава очаквам да ми дадете разумни отговори. Някои от вас ще бъдат зарадвани с интересен коледен подарък. — Отново погледна към Фин: — Но държа да бъда разбран правилно и ясно, господин Фин. Само ДНК анализите няма да свършат никаква работа в моята зала. Докато не ми изложите обяснение защо отпечатъците от пръстите на клиента ви са били открити по пистолета на полицай Стийл и защо свидетелят е разпознал господин Салазар, клиентът ви ще остане в затвора.
Седма глава
Фин и Добсън стояха в коридора пред съдебната зала и чакаха да дойде асансьорът. Никой от тях не искаше да погледне в очите другия.
— Поне ни разрешиха да вземем ДНК материала — накрая проговори Добсън.
— Да — отвърна Фин. — Предполагам, пирова победа е по-добре от никаква победа.
— Човек не знае. Разполагаме с две седмици да видим какво ще излезе.
Фин го изгледа.
— Шегуваш ли се? Знаеш ли, Добсън, ти ми се виждаш свестен. Сигурен съм, че изпитваш голямо вълнение от „борбата за правда и справедливост“, ако си мислиш, че с това се занимаваме. Но трябва да погледнеш реалността.
— И каква е реалността?
— Реалността е, че току-що загубихме битката и че нямаме буквално никакъв шанс да измъкнем Салазар от затвора. Не чу ли какво каза Кавана? Заяви, че дори и да получим ДНК и те да не съвпадат с тези на Салазар, той пак няма да допусне нов процес. Ако не убедим Стийл да се откаже от свидетелските си показания и не измислим разумно обяснение как пръстовите отпечатъци на Салазар са се озовали върху пистолета на полицайката, твоето момче ще остане зад решетките до живот. И знаеш ли какво? Нито Стийл ще се откаже от показанията си, нито ще измислим разумно обяснение.
— Значи ще се откажеш просто така?
— Имаш ли по-добър план?
— Да, да повярваш в успеха. Ще започнем наше собствено разследване. Ще проверим всичко, което се съдържа в онази папка, и ще видим какво можем да измислим. Разполагаме с две седмици и ако не си губим времето, кой знае, може и да ни хрумне нещо.
— Няма да измислим нищо. А в това време разходите ми по делото ще набъбнат толкова, че ще бъда принуден да затворя кантората. Зад мен не стои голяма адвокатска кантора, която е готова да ми плати за няколко седмици благотворителен труд. Работата ми трябва, за да си изкарвам хляба, а това означава да имам клиенти, които си плащат. Да не споменавам факта, че — от което не ми става по-добре, разбира се — той най-вероятно е виновен, така или иначе.
Добсън остана потресен от последното изречение.
— Кой е виновен?
— Салазар. — Фин забеляза, че с предположението си е засегнал дълбоко младия си колега. — Съжалявам, че аз ти го казвам, но повярвай ми, колкото и да ми се иска той да е прав, в действителност най-вероятно е извършил престъплението. — Фин натисна бутона на асансьора неколкократно.
Добсън гледаше Фин и не можеше да повярва.
— Тогава защо изобщо си направи труда днес да дойдеш в затвора? — попита. — Защо изобщо се замесваш?
Фин се замисли. Отговорът не беше очевиден дори за него. Накрая сви рамене.
— Не знам. Самият аз имах трудно детство и младост и имаше голяма вероятност да свърша зад решетките. Може би ми се иска да вярвам, че ако това се беше случило, щеше да се намери човек, който да ме изслуша. Може би този тип е убедителен в разказите си дотам, че дори и аз донякъде му се вързах. — Той заби поглед в пода и поклати глава. — Или може би просто ми се искаше да участвам в тази мелница при съдията.