Вратата на асансьора се отвори най-накрая и двамата влязоха вътре.
— Постъпи както намериш за добре — отвърна Добсън. — Но аз нямам намерение да се отказвам. Нямам право да се откажа.
— Възхищавам се на твоята решимост, но преценката ти не е добра.
— Направи ми услуга. — Добсън го погледна в очите. — Не подавай молба за оттегляне още. Дай ми една седмица и ако измисля нещо, обещай ми, че ще ме изслушаш и тогава ще решиш окончателно.
Фин се изкуши да откаже. Просто да остави проблема зад гърба си и да продължи напред. Но Добсън беше толкова настойчив и толкова ентусиазиран. Ако откажеше, щеше да е като да ритне малко кутре. А Фин отдавна не риташе малки кутрета. Освен това какво щеше да му коства да отложи оттеглянето си? Той натисна бутона за първия етаж.
— Добре — каза. — Давам ти една седмица.
— Благодаря — отвърна Добсън поуспокоен. Де да имаше Фин неговия оптимизъм.
Двамата зачакаха асансьорът да потегли надолу, но точно преди вратите да се затворят плътно, една длан с мръсни и дебели пръсти ги спря.
— Извинете — каза мъжът и влезе в асансьора. На ръст беше колкото Фин, но по-възрастен, с корем, увиснал над колана му. Малкото му останала коса беше прошарена в сиво и много късо подстригана. Костюмът му беше доста тесен, сякаш го е купувал, когато е бил с десетина килограма по-слаб. Под мишница държеше папка.
Той с усилие се промъкна в тясното пространство, допускайки по-малка дистанция с останалите от нормално приетото. Наклони глава към Фин, оглеждайки го доста обстойно. Адвокатът се почувства неловко и си отдъхна, когато мъжът спря да го зяпа и го заговори:
— Ти ли си Фин?
— Да. Аз съм Скот Фин. Познаваме ли се?
Мъжът отправи поглед към дланта на адвоката, но не помръдна от мястото си.
— Не, не се познаваме. — Наведе се още по-близо до него. — Ама наистина ли си Фин? — Представях си те по-едър.
— Мога да разбера разочарованието ви. Мога ли да ви помогна с нещо?
Мъжът продължи да го зяпа.
— Да, мислех те за по-едър. За адвокат, който поема дело на човек, прострелял ченге, си доста дребен. Не си представях такъв като тебе така спокойно да се ебава с ченгетата по дело като това.
Фин усети как косата му настръхна, както често се случваше в младостта му на улицата, когато някой го предизвикаше.
— А вие сте?
— Макинтайър. Приятелите ми викат Мак. Ти може да се обръщаш към мен с „детектив“.
— Приятно ми е да се запознаем, детектив. — Фин се усмихна студено. — Мога ли да направя нещо за вас по това дело?
Макинтайър продължи да го зяпа с черните си очички.
— Не — отвърна. — По-скоро си мислех, че аз мога да направя нещо за теб. Нещо, което би ти спестило доста време и усилия.
— Много благодаря — отвърна Фин. — Привърженик съм на икономията на време и усилия.
— Стой далеч от този Салазар — каза Макинтайър с тих, но твърд и сериозен тон. — Не си струва да си навличаш проблеми.
— Благодаря за съвета. Ще го взема под внимание.
Детективът тикна пръст в гърдите на Фин.
— Сериозно ти говоря. Той е кофти човек. — Показа папката, която носеше. — Не ми е разрешено да ти показвам това, но… Преди петнайсет години го държахме под наблюдение. Чувал ли си за уличната банда ВДС?
Фин хвърли поглед към Добсън.
— Говори ми нещо.
— Шайка отрепки. Много големи негодници. Членове на бандата бяха изнасилили сакатото момиче на Портър Скуеър преди няколко години. Вашият Салазар беше един от водачите им в Бостън. Така и не можахме да съберем достатъчно доказателства срещу него, за да го обвиним за участие в организирана престъпност, въпреки че винаги беше в центъра на събитията. Така че той не само че стреля по полицайката, но стоеше и зад много други техни пъклени дела. — Макинтайър отвори папката. — Ето, погледни. Не мога да ти я дам, но само искам да добиеш представа кого искаш да измъкнеш от затвора.
Фин хвърли поглед на досието. Вътре имаше записи от полицаи, участвали във външно следене на Салазар. Той погледна към Добсън.
— Марк, запознай се с детектив Макинтайър. Макинтайър, това е Марк Добсън. Моето участие в делото ще е минимално, ако изобщо участвам. Човекът, когото трябва да убедите, детективе, е той. — Фин посочи към Добсън и забеляза страх по лицето му.
Макинтайър погледна първо към единия, после към другия адвокат.
— Сериозно ли? — попита той. — Отказваш се?
— Да — отвърна Фин. — Макар че официално това ще стане другата седмица. Младият Марк ще води разследването. Ако наистина смятате, че господин Салазар не заслужава да му бъде даден втори шанс, господин Добсън е човекът, с когото трябва да говорите. — Вратите на асансьора се отвориха и той потупа Добсън по рамото. — Значи твоят Салазар в крайна сметка не е бил само доктор. Бил е и тартор на ВДС. Мнението ми за твоята преценка става все по-високо и по-високо. Желая ти късмет. — Поклати глава и излезе от кабината на асансьора.