— Господин Фин — повика го Добсън и Фин се обърна. Младият адвокат тръгна след него и се отдалечи от Макинтайър, за да не може ченгето да го чуе. — Грешите за Салазар, както и този детектив. Дайте ми седмица и аз ще ви докажа, че съм прав.
Фин кимна.
— Вече ти дадох седмица. За мен обещанието е закон. Само не очаквай прекалено много от себе си. Колкото и да се стараеш, невинаги можеш да оправиш света.
Фин тръгна към изхода. Щом стигна до вратата, наметна палтото си и хвърли за последно поглед назад. Макинтайър се беше приближил до Добсън и двамата оживено разлистваха досието, което детективът беше донесъл. Фин отвори вратата и излезе навън. Понякога му се искаше да е още млад и да вярва в чудеса.
Осма глава
Същата вечер Том Козловски се разходи около Бостън Комън. Това беше най-близкото до терапия, на което някога се беше подлагал. Валеше лек снежец върху дебелата няколко сантиметра снежна покривка, образувала се от Деня на благодарността насам. Постепенно изчезваха и последните белези на есента. Той обожаваше да се разхожда из Бостън по време на зимните празници. Когато се чувстваше унил и потиснат, тези разходки му повдигаха духа. В момента Козловски ужасно много се нуждаеше от висок дух.
Днес Фин му беше казал, че ще се оттеглят от случая на Салазар. След като чу условията, които им беше поставил съдия Кавана, той и не помисли да оспори решението на приятеля си. Щом само ДНК доказателствата не бяха достатъчни да бъде оневинен човекът, значи съдията в действителност и не възнамеряваше изобщо да произнесе оправдателна присъда. И двамата го знаеха. Фин не можеше да си губи времето, да го прахосва по случай с близки до нулевите шансове за успех. А и както Фин му беше казал: „И теб не бих те молил да си губиш времето“
„Добре — беше му отговорил Козловски — Твоя воля.“
Реплика, на която напоследък прекалено много разчиташе. „Твоя воля“. Как беше стигнал дотук?
От друга страна, би трябвало да е по-спокоен, след като Фин беше взел решение и за двамата. Каква полза имаше да се рови в миналото? Така само щяха да наранят жената, която някога беше обичал. Жената, която беше подвел. Жената, която вече беше минала през ада. Не би могъл да позволи тя отново да премине през подобно нещо.
И въпреки всичките тези аргументи „против“, се изкушаваше да разкаже на Фин това, което знаеше. Докато адвокатът му обясняваше, че се отказва от случая, Козловски си замълча и не проговори от страх, че ако си отвори устата, ще признае за тайната, която пазеше толкова дълго време. Накрая само каза „Твоя воля“ — неговата нова мантра.
Вървейки по пътеката, успоредна на Бийкън Стрийт, той се спря, погледна към езерото Фрог Понд, което беше замръзнало преди две седмици. Дърветата бяха окичени с бели приказно красиви светлини, които се сливаха със снежинките. Той прогони натрапчивата мисъл от главата си, докато се вслушваше във виковете на децата, които се пързаляха по ярко осветената заледена повърхност на езерото. Въодушевените гласчета го изпълниха с топли чувства поне за кратко.
Неговото детство беше преминало по коренно различен начин. Беше дете на имигранти от първо поколение, бежанци от Полша, избягали от комунистическите репресии, обхванали страната през петдесетте и шейсетте години на двайсети век. Родителите му обаче бяха успели да се доберат до Бостън, където бяха подложени на мъчително оцеляване. В град, разделен ясно на територии на брамини, ирландци и италианци, поляците често биваха изтиквани в ъглите. Баща му беше опитен работник-металург, но никой в Бостън не би го наел на толкова високо платена работа. Като резултат от това в семейството работеха всички, колкото да изкарат прехраната. Том Козловски започна работа още на шест години, като помагаше за почистването на сергиите за риба на Северния пазар, където майка му продаваше дребна треска за грошове. „Щом може да ходи, ще работи“, спомняше си той думите, произнесени от баща му на развален английски, когато собственикът на сергиите го попита дали е честно и морално толкова малко дете да работи.
Когато сърцето на баща му отказа на четирийсет и пет, Коз беше само на седемнайсет. Никой не знаеше дали семейството ще оцелее. Нощта, в която баща му почина, Коз, който не беше набожен, влезе в кварталната католическа църква и отправи молитва към господ за напътствие. Отговорът дойде от млад свещеник, чийто брат беше сержант в Бостънската полиция. Братът съжали Козловски и му уреди да стане полицай на осемнайсетия му рожден ден. От този ден, макар и да не се водеше за вярващ, Козловски остана предан на Църквата. В края на краищата, кой беше той да спори, след като господ се беше отзовал на молитвата му?