— Очевидно.
— Е, и? Да извикаме ли полиция или просто да взема да го застрелям? Така ще му върнем нашето послание.
Мъжът на пода се подпря на лакът и изрече:
— Не, моля ви!
Фин поклати глава.
— Приятелят ми се шегува. — Погледна към Козловски. — Шегуваш се, нали?
Той само сви рамене.
— Нека първо да поговорим с него — предложи Фин. — После ще решим какво да правим.
— Нямам против. Той направи дупка в твоята стена, не в моята. Аз съм само наемател. — Коз погледна към младежа. — Можеш ли сам да се изправиш и да седнеш на стола? — Мъжът кимна. — Добре. Надявам се разбираш, че ако направиш някое прибързано движение, ще те застрелям, без да се церемоня? — Мъжът отново кимна.
— Добре, тогава бавно се изправи.
Мъжът стана и седна на стола до стената.
— Как се казваш? — попита го Фин, подпрял се на бюрото си.
— Чарли.
Адвокатът поклати глава.
— Как ти е пълното име?
Чарли се поколеба.
— Чарли О’Мали — отвърна накрая.
Фин се засмя.
— Знаех си, че те познавам отнякъде. Ти си роднина на Майкъл О’Мали, нали?
Чарли кимна.
— Помниш ли Големия Мик? — обърна се Фин към Козловски. Той поклати глава. — Големия Мик О’Мали — повтори адвокатът. — Имаше своя банда в Чарлстън. Голям пич. Спасявал ми е задника поне десетина пъти, когато бях хлапе и обикалях в бандата на Тай Маклуън през осемдесетте. — Фин погледна към Чарли. — Баща ти ли е?
Младежът поклати глава.
— Чичо.
— Как е той?
— Умря.
— По дяволите. Как?
— От рак.
— Много съжалявам. Предполагам е по-добре от куршум в главата. А сега ти си тръгнал по стъпките му, като се занимаваш с рекет?
Чарли поклати глава.
— Вече ти казах, че не исках да се занимавам с това. Но нямах избор.
— Защо?
Той скръсти ръце.
— Преди три години карахме с един приятел. Дори не ми беше истински приятел, просто познат. Той влезе в някаква препирня и накрая полицаите ни преследваха и ни спряха. Откриха половин кило дрога в чанта в багажника на колата. За това нещо излежах две години.
— Защо?
— Колата беше моя. Онзи излъга и каза, че чантата не била негова. Ченгетата нямаше как да знаят, а и на тях им беше все тая. Достатъчно им беше само, че ще окошарят някого. Сега съм освободен под пробация и Слокъм е един от малкото, които биха се застъпили за човек като мен. Даде ми работа, а да имам работа е едно от условията на пробацията ми. Той спонсорира доста бивши затворници.
— Сякаш е някакъв крал — коментира Козловски.
Чарли кимна.
— Направо е като шибания Ганди. Но всичко си има цена. Казва ми да свърша някаква задача, аз отивам и изпълнявам.
Фин се почеса по главата.
— Кой ти е гарант за пробацията?
— Хектор Санчес.
Адвокатът погледна към Козловски.
— Говори ли ти нещо името?
Детективът кимна.
— Имал съм си работа с него. Не е лош човек. Прекалено много работи, под голям стрес е, но е разумен тип.
Фин се замисли.
— Ти наистина ли искаш да започнеш наново живота си или ме будалкаш?
— Кълна се, не искам да се занимавам с това.
— А какво искаш?
Чарли ги погледна смутено. Фин си каза, че е доста странна реакция за толкова едър мъж.
— Искам да бъда музикант.
— Музикант? — Фин едва сдържа смеха си.
— Звучи откачено, нали? Обаче съм доста добър. В миналото пеех в църковния хор, а дядо ми като малък ме научи да свиря на китара.
— Глупости, ти никога не си бил малък.
— Когато бях в пандиза, единственото хубаво нещо беше, че ми разрешаваха да си държа китарата и имах възможност да се упражнявам. Нямам намерение да ставам звезда или нещо подобно. Само искам да свиря по баровете. В това съм добър.
Фин направо онемя от изненада. Погледна към Козловски, който сви рамене.
— Добре — накрая рече адвокатът, — ето какво ще направим. Ще се обадим на Санчес. Освен това ще ти намеря друга работа. В замяна ти ще стоиш настрана от Слокъм и няма да се връщаш при него.
— И защо ще го правиш?
— Както вече казах, чичо ти ме е спасявал от доста неприятни ситуации, когато бях млад. Може би това е шансът ми да му се отплатя за добрините. А и тоя скапан развод не те засяга, а засяга мен и Слокъм. Дай си телефонния номер и ще ти се обадя утре.
Чарли изгледа първо единия, после и другия.
— Наистина ли? И само това? Ще ме пуснете да си тръгна свободно?
— Можеш да останеш, ако искаш, но ще е доста странно — отвърна Фин.