Фин нямаше нищо против. Израснал като сирак, той никога не беше имал свой дом и като резултат от това никога не се беше чувствал особено застрашен, когато беше на чужд терен. Всяка игра за него беше игра в полето на противника. Но в тези игри имаше нещо много удовлетворително — ако успееш да победиш някого на негов терен, той биваше покорен от теб завинаги.
От двете му страни седяха Козловски и Лиса. Срещу него — Дюмондс и Слокъм. Слокъм изглеждаше изненадан от това, че Фин е цял и невредим. В същото време беше очаквал Фин да поиска среща за извънсъдебно уреждане на спора. Слокъм излъчваше арогантност, убеден, че е недосегаем. Е, Фин имаше намерение да го засегне.
— Да — започна Фин. — Исках да поговорим с вас и с клиента ви за евентуално извънсъдебно споразумение. Преразгледахме ситуацията и бихме искали да направим ново предложение.
На лицето на Слокъм се разля широка усмивка.
— Готови сме да изслушаме всяко разумно предложение от ваша страна — отвърна Дюмондс със спокоен и привидно покорен тон.
— Разбира се — каза Фин. Бръкна и извади от джоба на сакото си плик, който постави на масата и закри отгоре с длан. После побутна плика към Слокъм.
Усмивката на Слокъм стана още по-широка, докато посягаше към плика. Той взе плика и хвърли към Фин поглед, сякаш за да му каже: „Видя ли, казах ти, че ще се оправя с теб, смотано адвокатче такова.“ Вдигна го като трофей и го отвори.
Фин едва се сдържа да не се засмее, докато наблюдаваше физиономията му. Усмивката се смени с изненада, после с объркване и накрая с гняв. Изведнъж срещу него гледаше сърдит трол, когото са измамили.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Слокъм и хвърли листа на масата.
— Новото ни предложение за уреждане на спора — отговори Фин. — Не бях ли достатъчно ясен?
Дюмондс, който още не знаеше какво се случва, сграбчи листа и го прочете.
— Не разбирам — каза след малко.
— Мисля, че клиентът ви разбира.
Дюмондс обърна листа към Фин, сякаш вярваше, че той погрешно му е дал друго писмо.
— Господин Фин, последното ви предложение беше за осем милиона долара. А новото ви предложение е за осем милиона шестстотин петдесет и два долара.
— И трийсет и два цента — добави адвокатът.
Дюмондс погледна листа.
— Да, виждам. И трийсет и два цента. — Озадачено вдигна очи от писмото. — Бихте ли обяснили, моля?
— Разбира се. Вчера правих ремонт на кабинета си. Шестстотин петдесет и два долара и трийсет и два цента ще ми струва да оправя щетите.
— Моля? — попита Дюмондс.
— Ах, ти, гадно нищожество — обади се Слокъм. — Мислиш, че няма да стигна до теб ли?
— Разбира, че можете — отвърна Фин. — Дори съм пуснал реклама на моята кантора в „Жълти страници“. Това, което не можете да направите, е да ме сплашите.
— Не мога ли? Къде е онази твойта клиентка, пачаврата?
— Внимавайте кого наричате пачавра, господин Слокъм. Имам пълно описание на срещата ви с госпожа Прудет в Лac Вегас. Не мисля, че е във ваш интерес да започвате тази битка. — Слокъм стана червен като домат от яд. — Прецених, че ще е по-добре клиентката ми да не присъства на днешната среща, за да можем да обсъдим по-открито някои въпроси.
Дюмондс погледна първо към Фин, после към клиента си.
— Някой ще ми обясни ли какво става тук?
Фин погледна към Слокъм.
— Наистина ли искате да знаете? Оставете тази чест на мен тогава. — Слокъм седеше мълчаливо, кипнал от ярост. — Много добре — продължи адвокатът. — В петък имах посещение от един от служителите на господин Слокъм. Чарлз О‘Мали. Той дойде да ми предаде отговора на господин Слокъм на последното ни предложение.
Лицето на Дюмондс пребледня и погледна към клиента си.
— Сал, кажи ми, че не си го направил. След разговора ни…
— Затваряй си устата, Марти — сряза го той.
— Ето това не го разбирам — каза Фин. — Плащате за съветите на адвоката си колко, шестстотин долара на час? А не се вслушвате в него. — Поклати глава. — Този път ще ви излезе солено.
— Майната ти! — отвърна Слокъм и отново се ухили, вече не от чувство за победа, а от желание за реванш. — Добре, погрижил си се за О‘Мали. И мислиш, че това ти дава нещо? Не ти дава нищо. Ще пратя друг. И ти изобщо няма да можеш да докажеш, че аз съм го пратил. О‘Мали никога няма да застане на твоя страна.
— Всъщност мисля, че ще застане. — Фин сложи куфарчето си на масата и го отвори с капака към Слокъм, така че той да не види какво има вътре. Извади оттам документ от пет страници. Прегледа го и го подаде на Слокъм. — Това е писмена декларация, подписана от Чарлз О‘Мали, в която подробно се описва „работата“, която е вършил за вас, след като сте го взели под крилото си по време на пробацията му. Параграфи седем до петнайсет се отнасят пряко до инструкциите, които сте му дали, преди да посети офиса ми в петък.