— Ще го убия! — изръмжа Слокъм.
— Клиентът ми използва метафора — бързо се намеси Дюмондс.
Слокъм само го изгледа сърдито.
— Няма да си имате повече работа с господин О‘Мали, уверявам ви — продължи Фин. — Моят колега, господин Козловски — мисля, че сте се виждали и преди — е полицейски детектив в оставка. Той е предприел необходимото, за да уреди господин О‘Мали на нова работа.
— И въпреки това ще го убия.
— Пак е метафора. — Дюмондс сякаш се мъчеше да поддържа темпото на бягащата пътечка, зададено от клиента му. Но не успяваше.
Фин каза на Слокъм:
— Разбирам как се чувствате. — Отново бръкна в куфарчето и извади още два документа. — Това също са декларации. Едната е подписана от господин Козловски, а другата — от мен. С тях потвърждаваме написаното от господин О‘Мали относно събитията, случили се в петък.
Слокъм ги прегледа набързо и ги хвърли към Фин.
— Мислиш, че ще ме уплашиш с това ли? Че тримата ще ме уплашите? Всеки ден ми се налага да решавам много по-големи проблеми от този. Ти сега си подписа смъртната присъда.
— Мога ли да остана за малко насаме с клиента си? — намеси се Дюмондс. — Сал?
— Млъквай.
Фин продължи:
— Знаете ли, мина ми през ума, че това можа да не е достатъчно, за да ви убедя. Затова накарах господин Козловски да си поговори хубаво с господин О‘Мали — да поразрови вашия бизнес, така да се каже. Оказа се, че службата за пробация ви върши идеална работа. По наши изчисления във вашите фирми в момента работят двайсет и седем души, които се опитват да започнат наново живота си, след като са прекарали определено време в затвора. Възхитително. Свързахме се с всеки един от тях. — Слокъм побледня. — Много от тях — в интерес на истината, повечето от тях — отказаха да говорят с нас. Шестима обаче бяха много отзивчиви. — Фин извади от куфарчето още два документа. — Това са декларациите на Джеръми Джеферсън, Рандъл Хес, Тимъти Монро и Салваторе Гонзалес. Въпреки че, разбира се, са признателни за това, че сте им помогнали да изпълнят условията на пробацията им, те в същото време са недоволни от повечето служебни задачи, които сте им давали. В декларациите посочват подробно какви са били тези задачи — широк кръг от дейности, като се започне от изнудване и мамене при хазарт и се свърши с хулиганство и нападения. Тези господа смятат, че биха били по-полезни в една по-различна работна среда и господин Козловски вече е уредил да започнат нова работа. — Фин предаде декларациите на безмълвния Слокъм.
И отново бръкна в куфарчето.
— Разполагам също така с декларации и писмени показания на други две лица, с които се свързахме. Те са доволни от работата си и охотно биха продължили да работят на същите места. Не биха желали обаче да продължат да се занимават с незаконна дейност — дейност, която също са описали подробно в декларациите си и която са вършили по ваши указания. — Той извади тези декларации, пъхна ги в една папка, запечата я и я прибра обратно в куфарчето. — Няма да разкрия имената на последните двама. Трябва обаче да разберете, че ако продължите да принуждавате бивши затворници, които работят при вас, да извършват незаконни деяния, ще си имате работа с един от тези двама души, който ще подаде сигнал срещу вас в компетентните органи.
В залата настъпи тишина.
— Не разбирам — предпазливо изрече Дюмондс. — Нали няма да съобщите за това в полицията?
Фин се престори на шокиран:
— Разбира се, че не.
Дюмондс и Слокъм се спогледаха объркани.
— Не се ли изразих достатъчно ясно? — попита Фин. — Аз представлявам и двамата и съм техен адвокат. Те ме наеха, за да разреша трудовоправните им казуси, както и да ги представлявам пред службата за пробация. Информацията в тези декларации разкрива, че клиентите ми са извършвали незаконни деяния, но под принуда. Сигурен съм, че многократно сте разяснили на клиента си, господин Дюмондс, тази информация е поверителна и адвокатът не може да я разкрива. Не съм упълномощен да я разкрия на властите без съгласието на доверителите ми.
— И какво следва оттук нататък? — попита Слокъм.