Козловски имаше добра представа за солидните финансови възможности на Лиса Кранц. В поведението й имаше малки издайнически знаци. Дрехите й бяха по последна мода, караше скъпа кола, маникюрът и прическата й винаги бяха перфектни. Подобни неща изискваха пари, а Фин не й плащаше чак толкова много. Значи взимаше парите отнякъде другаде.
Но въпреки всичките му предположения и догадки, нищо не би могло да го подготви за лукса в апартамента й. Щом го видя, той си даде сметка, че сериозно е подценявал финансовите й възможности. Жилището заемаше целия последен етаж на един от големите и скъпи жилищни блокове на Бийкън Стрийт, с изглед към Чарлз Ривър — първокласен недвижим имот в един от най-скъпите градове в света. Имаше две спални и кабинет, претъпкан с кашони, вестници и други вехтории. Останалата част от жилището беше безупречно чиста и той предположи, че някой друг идва и го поддържа. Апартаментът беше скъпо обзаведен и декориран. От средата на хола се издигаше широко дървено стълбище, което водеше към тераса на покрива — вероятно с площ над триста квадрата. Сега стояха именно на терасата в смразяващия студ. Той наля от скъпата бутилка шабли, която тя му беше дала да отвори. Остави бутилката върху покритата със сняг метална маса от ковано желязо и чукнаха чаши. Не отпиха.
Той обиколи терасата, под обувките му хрущеше снегът. Панорамната гледка беше наистина забележителна. На север се виждаше чак до Еспленейд, отвъд реката, до брега на Кеймбридж. На юг се виждаха Градският парк и пешеходната „Комън“. На запад се простираше безкрайна верига от подобни богаташки тераси, чак до Фенс.
Той се върна при нея и се облегна на стената.
— Уютно местенце — каза.
— Благодаря.
— Нали ще ме предупредиш, ако някой хеликоптер реши да кацне?
— Ти ще го чуеш. — Лиса се приближи до него достатъчно, че сърцето му да забие ускорено.
— Не, сериозно. Колко върви едно такова жилище? Три милиона? Повече?
— Какво значение има? — Тя се приближи още повече и остави чашата на окачената на стената саксия. После взе неговата чаша и я сложи до нейната.
— Сигурно има за някого, иначе нямаше да правят такива жилища. — Колкото повече тя приближаваше, толкова повече той отдръпваше главата си назад, забил поглед в раменете й, за да избегне прекия зрителен контакт.
Тя премести глава настрани, в неговото полезрение, а той се извърна на другата страна. Тя му помаха, за да я погледне в очите.
— Какво има? — попита го. — Апартаментът ли те притеснява?
— Факт е, че двамата с теб имаме различни навици и възможности.
— Ще го продам.
— Няма съмнение. И ще получиш за него цял куп пари.
— Какво искаш от мен? Баща ми беше много богат, преди да умре. Почти не знам нищо друго за него, защото приживе не се задържаше много с мен. С майка ми не си говоря. Аз не съм този проклет апартамент и той не е мен. Мислиш ли, че ако можех, не бих го разменила за по-нормално детство?
— Въпросът не е в апартамента — отвърна той, все още избягвайки погледа й.
— А в какво е тогава? — Тя се наклони към него още повече. Гласът й стана тих, дрезгав и изкусителен. — В мен ли?
Той сви рамене, избягвайки да се докосва до нея.
— В какво е?
Най-накрая той се престраши да я погледне.
— Заслужаваш повече.
Тя продължи да се приближава към него.
— Имала съм и по-лоши връзки.
Лиса го целуна по бузата и той вдиша дълбоко от студения въздух.
— Ще ме убиеш така.
Тя се усмихна.
— Може би. — Беше се изправила на пръсти и устните й се плъзнаха от бузата, към устата му. Дланите й бяха върху гърдите му. — Но не мисля, че е толкова опасно. — Целуна го отново. Той постепенно свали защитата, но все още не можеше да събере куража да отвърне на целувката й. Може би се боеше да не я нарани. Но в сърцето си знаеше, че не това е причината.
Постепенно мускулите му се отпуснаха, докато тя продължи да го засипва с целувки. Съпротивата му окончателно се сломи и той я придърпа към себе си. Тя се притисна към него. Той прекъсна целувката с едно решително усилие и я погледна дълбоко в очите.
— Ще ме убиеш така — каза й.
— Ще рискувам — отвърна тя. Не беше виждал по-опасен поглед от нейния — изпълнен с копнеж, желание, възбуда. Тя се облегна на него и отново го целуна. После прошепна в ухото му: — А пък и това, което не те убива, те прави по-силен.
Мак отиде в хола на малката си къща в Куинси, близо до Уоластън Бийч. Повечето от лампите бяха изгасени. Ориентираше се в полумрака единствено по синята светлина на екрана на телевизора. Беше пуснал запис на мача на „Селтикс“, който се беше провел малко по-рано същата вечер. Беше с мръсна тениска и шорти и носеше кутия с пица — мечтата на месоядеца — поръчана от местен италиански ресторант. Не си направи труда да спусне щорите. Майната им на съседите. Ако искат да гледат какво прави — да гледат. Какво му пукаше?