Тя въздъхна облекчено.
— Не — отговори бързо. — Просто не исках… Не. Не искам да се чувстваш ангажиран, това е.
Той продължи да я докосва, ръката му се плъзна нагоре по крака.
— Ще те уведомя, ако това се превърне в проблем.
Тя се усмихна и го докосна по крака под тънкия чаршаф, който прикриваше бедрата му. Той беше твърд като стомана и Лиса се усмихна още по-широко, докато леко прокарваше пръсти по тялото му. После издърпа чаршафа и се покатери върху коленете му, обяздвайки го, без при това телата им да се докосват.
Погледът, с който той удостои тялото й, я накара да се разтопи от наслада. Козловски плъзна ръце по краката й, нагоре по тялото й и върху гърдите й. Дланите му бяха мазолести и силни, но нежни. Тялото й неволно се поддаде на неговите докосвания.
Изведнъж той се спря. Лицето му стана сериозно.
— Искам те още сега. Не го очаквах — каза. — Когато ти предложих да излезем, не очаквах това. Дори не се и надявах между нас да излезе нещо.
Тя отново се усмихна и бавно слезе върху него. Наведе се напред и прошепна в ухото му:
— Точно на това се надявах.
Деветнайсета глава
Към девет и половина Фин вече беше раздразнен, че още седи сам в кантората. Много искаше да продължи с делото на Салазар, но Козловски трябваше да се свърже с Мадлин Стийл и да уреди среща за тази сутрин. Трябваше Лиса да координира нещата с офиса на Добсън и да организира изпращането на неговите папки, за да могат да започнат един подробен анализ. Но никой от двамата още не беше дошъл. Да, той не можеше да разполага еднолично с Козловски. Въпреки тясното им сътрудничество Коз не беше негов служител, а частен детектив на свободна практика, свободен да приема поръчки и от други клиенти-възложители. В интерес на истината той беше доста добър в занаята си и без Фин имаше достатъчно работа. Но Фин беше свикнал толкова много с неизменния рутинен график на Козловски, че сега остана разочарован, още повече предвид кратките срокове, които имаха за делото на Салазар.
Колкото до Лиса обаче, той имаше пълното право да е недоволен от нея. Тя беше негов служител. Вярно, беше само стажантка и все още студентка по право, но въпреки това трябваше да изпълнява нарежданията му и да се появява на работа от време на време. С нейния ум и умения, след като завършеше, тя можеше да си намери работа в много адвокатски кантори, където щяха да й плащат повече, отколкото той можеше да си позволи. Но тя се нуждаеше от неговата оценка и характеристика за стажа й, за да се дипломира. Нещо повече, той беше станал зависим от нея и тя го знаеше.
Фин се постара да не губи време, доколкото можеше. Първо се обади на Били Смит, специалист по пръстови отпечатъци от Вашингтон, с когото беше работил по дело за бащинство. Смит беше бивш служител на ФБР и беше признат като един от водещите специалисти по дактилоскопия, поради което неговото заключение щеше да бъде непоклатимо. Ако Били направеше добра експертиза и заключение, това щеше да им гарантира пълен успех, Фин имаше предвид и няколко други експерти, ако се наложеше да нагласят експертизата, но за начало искаше да започне с най-добрия.
Тъкмо разиграваше делото отново в ума си и мислеше какво друго би могъл да свърши сам, когато вратата се отвори със замах и влезе Лиса.
— Мамка му — изруга тя, съблече връхните си дрехи и ги метна на закачалката.
— И на теб добро утро — промърмори Фин и погледна часовника си. — Да, все още е утро.
— Да, знам. Затова казах „мамка му“.
— Това някакъв евфемизъм ли е?
— Да, може да се каже.
Вратата отново се отвори и в стаята влезе Козловски.
— Добрутро. — Той кимна на Фин.
— Няма ли и ти да кажеш „мамка му“?
— Какво? — попита объркано детективът. Погледна първо към Фин, после към Лиса. — Някакъв проблем ли има?
Лиса сви рамене.
— Вие двамата сериозно ли? Имаме мъртъв адвокат и невинен клиент, който ще изгние в затвора, ако не му помогнем, а вие ме питате дали има проблем, като ми се явявате на работа в девет и половина?
— Вече невинен ли стана? — попита Лиса.
— Вече е наш клиент. Това го прави невинен — отвърна шефът й.
— Той ни беше клиент и миналата седмица — отбеляза Козловски.
— Миналата седмица ни беше само формално клиент. Тогава го представляваше Добсън. Сега е изцяло наш и е невинен. Свикнете с тази мисъл.
— Няма да спорим за това — каза Козловски. — Та за какво ти трябвахме толкова много?
— Двамата с теб трябва да говорим с Мадлийн Стийл — отговори Фин. — Искам да разбера била ли е напълно сигурна, когато преди петнайсет години е идентифицирала Салазар като неин нападател. Доколкото съм наясно, ти я познаваш, така че тя ще бъде по-склонна да разговаря с мен, ако дойдеш и ти.