— Не.
— Глупости. Като че не ти е достатъчно другото — сега идваш при мен след петнайсет години и ми хвърляш това в лицето? Задник. Абсолютен садомазохистичен задник.
— Важно е — отвърна той. — Казах ти.
— Отпечатъците му бяха върху пистолета!
— Госпожо Стийл, не ви питам за отпечатъците — каза Фин. — Питам ви какво си спомняте.
Тя се обърна отново към адвоката:
— Искаш да знаеш какво си спомням ли, хлъзгав кучи син? Спомням си как клиентът ти ме нападна. Спомням си как се опита да ме изнасили. Спомням си как стреля по мен. Спомням си как лежах в канавката и чаках да умра. Но знаеш ли какво си спомням най-добре? А, знаеш ли?! Спомням си какво е да можеш да ходиш. Спомням си какво беше, когато имах крака вместо тази скапана количка. Спомням си какво беше, когато можех да отида в тоалетната, без да се налага да се набирам с ръце над тоалетната чиния. Това си го спомням много добре. Ясно ли ти е?
— Да, но…
— Не, никакви „но“. Никакви шибани „но“. Казах ти какво си спомням. Сега искам и ти добре да запомниш едно нещо. — Тя буквално изплю думите в лицето му. — Искам да запомниш, че ако още веднъж дойдеш тук, кълна се в Господ, ще те пратя в количка точно като тази до края на живота ти. Тогава ще можем да си говорим какво си спомняме двамата. А сега се разкарай от кабинета ми. — Тя погледна към Козловски: — И двамата се разкарайте.
— Можеше да мине и по-добре — каза Фин, след като потегли от полицейския паркинг пред Шрьодер Плаза.
— Предупредих те — отвърна Козловски. — Ти какво очакваше? Ние искахме от нея да ни помогне да пуснем на свобода човека, който я е вкарал в онази количка до края на живота й.
— С тази разлика, че не го е направил.
— Добре, да допуснем, че е така. Това не променя факта, че тя вярва, че той го е направил. Наистина ли очакваше, че ще водим съвсем дружеска и непринудена беседа?
— Не, но не очаквах и да прояви такава враждебност към теб още преди да й кажеш за какво сме дошли. Мислех, че сте приятели, но не, вкарахме си автогол.
— Казах ти, че бяхме приятели. Не се бяхме виждали от години.
— Добре, но така е и при много други хора. Не съм говорил и не съм се виждал с години с мои стари приятели, но не очаквам да ми изтръгнат гръкляна, когато ги потърся. По дяволите, та ти вместо да улесниш нещата, ги усложни още повече. Какво се е случило между вас?
Козловски се беше загледал през стъклото.
— След като я простреляха, тя мина през много тежък период. И аз не бях до нея, за да я подкрепя, както трябваше да постъпя.
— Мислех, че сте били само приятели.
— Бяхме само приятели. Но аз и като приятел не я подкрепих. — Той въздъхна. — Може би съм сбъркал. Може би бяхме повече от приятели, но не и по начина, който ти имаш предвид. Между нас нямаше интимни отношения, но аз бях неин учител и наставник. Аз бях този, при когото идваше с проблемите си. Познавах баща й и братята й, те също бяха ченгета. Тя непрекъснато искаше да не изостава от тях. Аз бях човекът, с когото тя споделяше най-много. Човекът, на когото се доверяваше най-много. Може би сме били повече от приятели.
Фин погледна към Козловски.
— Тогава, щом сте били толкова близки, защо не си я подкрепил, след като са я простреляли?
Едрият детектив неловко се намести в тесния автомобил и закачи ръкава си на дръжката на вратата.
— Мамка му! — изруга и се опита да освободи ръката си. — Мътните да го вземат! — Рязко издърпа ръката си и дръжката се откачи от вратата и падна в скута му. Той я взе, огледа я и я подаде на Фин: — Може да ти потрябва.
— Господи, Коз! — извика приятелят му. — Какво ти става?
— Колата ти е такава. Ако караше нещо по-голямо за хора с нормални размери, нямаше да се случи подобно нещо.
Фин се насочи покрай останките на Биг Диг, оттам през тунела „Калахан“, към летище „Логан“.
— Къде отиваме? — попита Козловски.
— В Източен Бостън.
— Не думай. И защо?
— Докато те нямаше сутринта, аз направих някои справки. Братът на Салазар, Мигел, идва два пъти седмично в една безплатна клиника в района. Искам да говоря с него.
— Безплатна клиника ли? Нали беше прочут доктор?
— Такъв е — отвърна Фин. — Работи като хирург в „Мас Дженеръл“. Една от най-престижните позиции в цялата страна.
— Тогава защо, по дяволите, ще си губи времето в безплатна клиника?
— Откъде да знам? А и какво значение има? Други планове ли имаш за днес?
— Не.
— Добре. — Адвокатът сложи дръжката върху таблото отпред. — Ще ми кажеш ли какво е станало между теб и Стийл? Защо не си бил до нея като приятел, когато са я простреляли?