Когато Хенри наближи, Джеферсън му кимна.
Хенри вдигна острието и го заби в корема на едрия чернокож.
Боец. Така определяше себе си Самюел Джеферсън. А един боец не подлага на съмнение заповедите. Братството се беше обединило около плана и на него му бяха платили добре, за да изпълни тази задача. Той беше едър мъж с огромен корем. Ако беше някой по-дребен, щеше да има реален риск за живота му.
Той видя насочения към него удар и инстинктивно вдигна ръка, за да го блокира, после се отпусна, когато ръката на белия селяндур мина през вялата му защита, и усети как стоманата се заби в опънатата кожа на корема му.
Джеферсън изрева от болка и започна да маха с ръце, като уцели Уомак по ухото. Изпита задоволство, когато видя как на лицето на онзи се изписа болка. Така му се пада, каза си. Заповеди или не, този трябваше да изпрати ясно послание на всички в затвора, които си мислеха, че Джеферсън е слаб. Слабостта беше единственият истински грях зад решетките. Всичко друго можеше да бъде простено, но слабостта беше болест, от която се умираше и всеки, у когото заподозряха слабост, бързо биваше бракуван.
Дори си помисли да му нанесе още един удар, но видя пазачите да се приближават. Беше изпратил посланието си. Сега беше по-добре да покрие раната си и да остави куките да се оправят с бъркотията. Тази част от задачата беше изпълнена.
Джо Галоуей беше само на няколко крачки зад Уомак и го наблюдаваше внимателно. Когато доближиха Джеферсън, Уомак извади острие, надзирателят го видя и забърза напред. Не много, само колкото да проконтролира ситуацията, преди да е станало много късно. Обожаваше, когато затворниците се нападаха един друг, особено когато той беше там да потуши размириците и да види сметката на някого от тях.
Изведнъж ръката на Уомак се изстреля и той удари Джеферсън в корема. Докато едрият чернокож се свличаше на земята, той фрасна Уомак с такъв удар, че Галоуей се засмя. Трябваше да му се признае на Джеферсън, беше като мечок.
За съжаление с това забавлението свърши. Наблизо се намираха прекалено много членове на педерския патрул и те можеха да се намесят и да попречат на плана.
Той направи три бързи крачки към двамата мъже. Джеферсън беше на земята, а Уомак, макар и зашеметен, стоеше надвесен над него, готов да нанесе пореден удар със самоделния нож.
Галоуей се насочи към Уомак, замахна с палката и го удари в ръката с ножа. Ударът беше силен и ръката на Уомак увисна неподвижно, а острието излетя на пода.
— Счупи ми ръката, бе! — извика той. Падна на земята, а ръката му продължаваше да виси неподвижно. Опипа бицепса със здравата си ръка. — Счупи ми проклетата ръка!
— Голяма трагедия! — отвърна Галоуей. Той застана от другата страна на Уомак, който беше приклекнал на пода, и го удари с палката по другата ръка.
Уомак отново изрева, този път викът му отекна в стените като вой на умиращо животно.
— Не, моля те! — извика той, проснат на пода, загледан в ръцете си, които висяха като наденици. — Не мога да си движа ръцете!
Точно тогава прозвуча аларменият сигнал.
— Тревога! — извика един от другите пазачи и специално екипирана група за борба с безредиците се появи, всичките с наколенки, налакътници и защитни кори, подобно на гладиатори готови за схватка. От тях, разбира се, нямаше нужда. Пикът на насилието беше преминал и затворниците се редяха в колони на път обратно за килиите, заситени единствено с насилие, но не и с овесената каша, която щяха да получат за закуска.
— Ще ни трябват две носилки тук — каза Галоуей на единия от гладиаторите. Мъжът кимна и се обади по радиостанцията си.
Галоуей коленичи между двамата пострадали. От корема на Джеферсън течеше обилно кръв и се събираше на локва под него. Уомак продължаваше безпомощно да гледа осакатените си ръце и дишаше дълбоко. Той ги огледа.
— Е, господа, изглежда ще ви пратят в лазарета. Радвайте се на курорта, педалчета мои, защото ви гарантирам, че следващото ви място ще е в дупката. И ще останете там, докато не забравите как се казвате.