— Не си го и помисляй, копеле — каза Джеферсън, после нареди на Уомак: — Довърши го по-бързо, глупав селяндур!
Салазар беше в капан. Видя, че Уомак се е окопитил и се готви да нанесе финалния си удар.
Салазар реагира инстинктивно. Извъртя другата си ръка и удари с лакът Джеферсън в корема, право в откритата рана. Здравенякът изрева, пусна го и се преви на две.
Уомак продължи да върви към него. Салазар изрита с всичка сила носилката, към която беше прикован кракът на маниака. Носилката, която беше на колелца, рязко тръгна в другата посока и с нея и кракът на Уомак, който полетя напред и заби лице в плочките на пода.
Салазар усети как Джеферсън се опитва отново да го сграбчи и отново удари с лакът. Уомак понечи да се изправи на крака. С ръка се хвана за носилката и се надигна, подпрял лакът в коляното.
Салазар вдигна крак и стовари петата си с цялата си тежест върху предмишницата на убиеца. Улучи го в най-слабата точка — точно в средата на подпряната в коляното лъчева кост — и буквално я пречупи на две. Счупените краища на костта пробиха плътта.
Уомак нададе кратък пронизителен писък, тъй като получи шок от болката и падна в безсъзнание на пода.
Сърцето на Салазар биеше като лудо. Той отново вдигна крак и го стовари в главата на маниака.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика някой.
Той вдигна очи към вратата и видя единия от пазачите от групата за борба с безредиците. Зад него стоеше Галоуей.
— Да, кво стана? — добави Галоуей.
Салазар застана приведен над носилката на Уомак. Гадеше му се.
— Те ме нападнаха — отвърна.
— Какво? — попита вторият пазач. — Как?
— Ръцете му не бяха счупени. — Устата на Салазар беше пресъхнала и гласът му беше дрезгав.
Пазачът се приближи и огледа сцената на пода.
— Е, сега, изглежда, едната му ръка е счупена.
Салазар също погледна, после погледна към Галоуей, който не знаеше как да реагира.
— Нали каза, че си му счупил ръцете?
Надзирателят го погледна и посегна към палката.
— Мислех, че съм ги счупил. Ти си шибаният доктор тук, нали? Трябваше да провериш.
— Каза, че си му счупил ръцете.
— Майната ти, затворник.
Салазар се взе в ръце, после се наведе и хвана Уомак под мишници.
— Помогнете ми да го пренеса — каза.
— Какво ще правиш? — попита другият пазач.
— Ако не се погрижа веднага за ръката му, може да я изгуби. После ще трябва да проверя коремната рана на онзи там. Доктор Роланд ще дойде до няколко минути.
— Те се опитаха да те убият — каза пазачът. — Наистина ли ти пука за тях?
— Аз съм лекар. Това ми е работата. А сега ми помогнете.
Двайсет и трета глава
— Съжалявам, Фин, искаше ми се да мога да ти съобщя добра новина, но уви.
Той държеше слушалката до ухото си и му се искаше да я счупи в бюрото.
— Сигурен ли си, Смити? Това не е много точна наука, нали така?
— За мен е достатъчно точна, та да мога да заключа, че двата отпечатъка съвпадат. В някои случаи може да има съмнение, но не и тук. Открих деветнайсет точки, по които отпечатъците си съвпадат.
— Добре де, деветнайсет точки. Това не означава сто процента пълно съвпадение, нали?
— Няма такова нещо като пълно съвпадение. Когато вземеш отпечатъци от две различни места в два различни времеви периода, винаги ще има известни разлики, дори и отпечатъците да са от един и същи пръст. В зависимост от това с какъв натиск на пръста е направен отпечатъкът върху повърхността, какво е естеството и качеството на повърхността, ъгълът, под който е бил пръстът, дали е частичен отпечатък или не и така нататък. Има три милиона варианта, така че дори един и същи пръст никога не оставя еднакви отпечатъци два пъти. Затова търсим точки на съвпадение — характерния рисунък на пръста — за да сравним отпечатъците. Щом имаш достатъчно сходни точки, значи имаш съвпадение на отпечатъците.
— Колко точки трябва да са сходни, за да съвпадат? — В тона на Фин прозвуча отчаяние и той си даваше сметка за това. Беше разчитал на Смити, за да получи резултати от експертизата, с които да оспори заключението на вещото лице, помогнало за вкарването на Салазар в затвора.
— Зависи?
— От какво?
— От степента на сходство, от това дали върху ясен отпечатък се виждат различни нива на сходство и от това как ще бъдат преценени всички останали фактори от специалиста дактилоскоп.
— Искаш да кажеш, че няма точно утвърден брой?
— Зависи в кой щат е. В някои щати се изискват шест точки на сходство. В други — осем. В трети — десет. В други щати оставят това на преценката на вещото лице. Има щати, в които сходство е преценявано и на база само три точки на сходство, като всички други фактори са били преценени в тяхната съвкупност.