— А в Масачузетс? Тук какво е правилото?
— Във вашия щат въпросът е оставен на преценката на вещото лице.
— Страхотно. — Почувства се отвратен. — Значи ни трябва само едно ченге, което да застане пред съдията в залата и да каже: „Да, като взех всички факти в тяхната съвкупност, мисля, че отпечатъците съвпадат.“ Така ли?
— Повече или по-малко, да. Всякакви неща се случват, никой не е застрахован от грешки. Тези хора са професионалисти — отвърна Смит с отбранителен тон и той бързо разбра, че няма да има никаква полза, ако разсърди собственото си вещо лице.
— Добре, но тогава ни трябва само мнението на един човек в съдебната зала. Това също е нещо.
Смит се изсмя.
— Не е точно така.
— Защо?
— Защото така. Няма да намериш авторитетен експерт, който да не се съгласи, че тези отпечатъци си съвпадат. Става дума за деветнайсет точки. Няма място на света, където да отрекат, че това е съвпадение. И няма да намериш никога човек, който да каже нещо различно — за какъвто и да било хонорар.
Фин внимателно обмисли следващия си въпрос.
— Дори и ти ли?
— Съжалявам, приятелю. Аз ценя репутацията си повече от един хонорар, колкото и висок да е той. За Бога, та аз дори имам за клиенти големи кантори, които ми плащат повече. Ако не ми беше симпатичен и не те харесвах, нямаше да се отзовавам на твоите обаждания.
Фин издиша продължително.
— Този човек е невинен, Смити. Не-ви-нен. Знаеш ли какво означава тази дума?
— Да. Означава, че някой го е прецакал — ако си прав, разбира се. Не е нито първият, нито последният. Такъв е животът. В тази страна има два милиона затворници. Когато имаш толкова много народ зад решетките, нормално е от време на време и да си сгрешил.
— И ти понасяш този факт спокойно?
— Естествено. И съм убеден, че не искам и мен да ме пратят там за лъжесвидетелство. Независимо колко си ми симпатичен.
— Да, разбирам — отвърна Фин. — Прав си. — Той се замисли. — Има ли начин да оспорим това съвпадение? Нещо да ми подскажеш?
— Ако бях при теб сега, щях да ти купя бира. Но не съм, така че…
— Нищо? Никакви идеи?
— Добре. Да предположим, че ти си прав и този тип наистина е невинен. Това ще означава, че някой е манипулирал доказателствата, или случайно, или нарочно. Тогава логичният въпрос е кой би могъл да го направи.
— Ченгетата — отвърна Фин, без да се замисли.
— Най-вероятно — съгласи се Смит. — Ченгетата имат най-голяма възможност да натопят някого. Но защо Салазар?
— Не знам. Но пък и не ме интересува. Единственото, което ме вълнува, е да изкарам на свобода моя човек. Салазар е осъден, че е стрелял по полицейски служител. Може би те просто са искали да намерят виновник на всяка цена.
— Възможно е — немного убедено отвърна лаборантът. — За момчетата в синьо не е добре, когато прострелят техен и бъде разгласено, че престъпникът се е измъкнал от ръката на закона. Понякога ченгетата предпочитат да арестуват някого — когото и да било — отколкото да оставят случая официално неразрешен.
— Значи — продължи да разсъждава на глас Фин. — Да допуснем за миг, че ченгетата са го направили нарочно. Как биха могли да го осъществят? И по-важното, как ние можем да докажем, че са манипулирали доказателствата?
— Интересен въпрос. Най-лесният начин е да се излъже пред съдията. Да се твърди, че двата отпечатъка съвпадат, докато в действителност те не съвпадат. Но тук подобно нещо е изключено. Както ти казах, отпечатъците съвпадат.
— Добре. Как по друг начин биха могли да го направят?
— Биха могли да измамят за самите отпечатъци, които са били сравнявани.
— Не те разбирам.
— Ами те са имали отпечатъци от пистолета, отпечатъци на Салазар и отпечатъци на истинския извършител. Сменили са името на извършителя с това на Салазар. После са казали истината, че отпечатъците съвпадат, но са излъгали за това чии отпечатъци са.
— Могат ли да сторят подобно нещо безнаказано?
— Защо не?
— Не знам. Не би ли забелязал някой, че отпечатъците не са на Салазар?
— Как? Никой не може да разпознае отпечатъци само от пръв поглед. Бих могъл да прожектирам на екрана чиито и да било отпечатъци и да кажа, че са твоите и ти няма да знаеш дали наистина е така. В действителност съдебните заседатели са склонни да повярват на всяко така наречено вещо лице-дактилоскоп, независимо как изглеждат отпечатъците.