— В лазарета съм — отвърна Салазар.
— Ах, да, забравих, че работиш там.
— Обикновено е така. В момента обаче съм по-скоро пациент. Обаждам се да ви предупредя, че сте в опасност.
От сериозния тон на Салазар Фин го полазиха ледени тръпки. Не беше нито истеричен, нито мелодраматичен, а съвсем спокоен и равен.
— Какво се случи? — попита Фин.
— Нападнаха ме. Опитаха се да ме убият.
— Кой?
— Този, който стои зад това.
— Почакай. Започни от начало.
Салазар му обясни какво беше станало сутринта в лазарета, като наблегна върху по-зрелищните и смущаващите аспекти на разказа, за да подчертае колко е сериозно положението.
— Добре ли си в момента? — попита го Фин, след като изслуша разказа му.
— Имам раната на главата. Лекарите я зашиха. С изключение на това съм добре. Засега.
— Ще могат ли отново да се доберат до теб?
— Трудно е да се каже. Лекарите ще ме оставят в лазарета колкото се може по-дълго, за „наблюдение“. Което обаче не може да трае вечно. Администрацията на затвора няма да го позволи. Ще се усъмнят. Освен това, ако тази сутрин е показателна за нещо, то е, че дори и в лазарета не съм в пълна безопасност. А щом ме върнат при другите затворници, ще трябва много да внимавам и да бъда нащрек.
— Какво мога да направя аз? — попита адвокатът.
— Нищо… Изкарайте ме от тук. Това е, което можете да направите.
— Работя по въпроса.
— Знам — гласът на Салазар беше дрезгав и слаб и си личеше, че е изтощен. — Имам едни книжа в килията ми. Записки, дневник, такива неща. Ако нещо се случи с мен, искам да се погрижите дъщеря ми да ги получи.
— Нищо няма да ти се случи.
— Разбира се. Вече знам намеренията им и това ми дава известно предимство. Ще ги очаквам. Ще съм подготвен. Но ако…
— Ще се погрижа да ги получи.
— След като бъде убит затворник, първото нещо е да изчистят килията му, за да направят място за нови затворници. Изхвърлят всичко в боклука. Затова ще трябва да действате бързо и ясно да им кажете, че знаете за тези книжа и че ги искате. Те са единственото нещо, което ще оставя на Росита. Обещайте ми, че ще ги запазите за нея.
— Обещавам — отвърна Фин. — Ще те измъкнем оттам.
— Струвате ми се уверен. Излязоха ли резултатите от ДНК тестовете?
— Още не.
— А пръстовите отпечатъци и свидетелските показания?
Фин не знаеше какво да каже.
— Още работим по дадени следи — излъга. — Ще пратя човек днес, да ти вземе отново отпечатъци, става ли?
— Защо?
— Просто интуицията ми подсказва.
— Добре.
— Ще те измъкнем оттам — каза отново Фин, но вече не беше убеден.
— Благодаря — отговори Салазар.
— Има ли нещо друго, с което да ти помогна?
— Да. Да внимавате. Този, който стои зад всичко, вече уби Марк Добсън. Сега се опита да убие и мен. Те няма да се поколебаят да посегнат на всеки, който ми помага. В опасност сте.
— Мога да се погрижа за себе си.
— Надявам се — рече Салазар. — Силно се надявам.
Двайсет и четвърта глава
— Сигурен ли си, че така искаш да решиш проблема?
Фин погледна ядосано Козловски, докато двамата пътуваха от Чарлстън за центъра на Бостън.
— Сигурен съм — отвърна той. — Фронтална атака. Ще разклатим дървото и ще видим какво ще падне от него.
— Ченгетата обикновено не се клатят. Особено ако не приложиш доста голяма сила. А ние нямаме такава сила.
— Ако искаш, ще спра тук и можеш да слезеш.
— Добър начин да те пратя на самоубийство. Да отидеш в полицейското управление и да започнеш да отправяш обвинения. Мислиш, че Мади Стийл ни посрещна хладно ли? Нейното ще е детска игра в сравнение с реакцията, която ще има при сегашното ти посещение.
— Нямаме избор. Те се опитаха да го убият.
— Кой се опита да го убие?
— Ето това е големият въпрос.
— А ти се държиш така, сякаш знаеш отговора. Може пък да не е това големият въпрос. Може големият въпрос да е защо дори нашият експерт-дактилоскоп потвърждава, че отпечатъците на Салазар са върху пистолета. Явно не желаеш да приемеш възможността, че този човек наистина е извършил престъплението, за което е осъден.
Фин поклати глава.
— След разговора ми със Смити направих собствено проучване. Той каза, че в идентифицирането на пръстови отпечатъци няма твърдо установени стандарти. Излиза, че досега доста сме подценявали този факт. В Англия от експертите се изисква да открият поне шестнайсет точки на съвпадение, за да заключат, че отпечатъците съвпадат. Тук, в Щатите, някои заключения за съвпадение се правят само с шест точки. Освен това няма стандарт, според който да има „достатъчно“ сходство, за да се обявят два отпечатъка за идентични. От така наречените вещи лица не се изисква да преминават тестове или изпити, за да се удостовери, че си разбират от работата. Много от тях дори никога не са преминавали формално обучение, освен това по време на първите шест месеца от службата им. Струва ми се, че тук по-скоро става въпрос за субективно мнение, отколкото за наука.