- Че това не е ли прекрасно? - учуди се Ридкъли – Щом като сме направили традиция да не съблюдаваме друга традиция, това ще е двукратно традиционно, нали? Къде му е проблема?
- Това е Завещанието на Архиканцлер Запазен Големански, - заобяснява Пазителят на Традициите – Именията на Големански се отразяват много добре на университета. Много богато семейство са били.
- Ммм, да. Нещо смътно ми напомня това име. Свестно старче. Е и?
- Ъъ, щеше да бъде по-добре, ако моят предшественик беше обръщал повече внимание на някои от традициите, - поде Пондър, който беше привърженик на подаването на лошите новини капка по капка.
- Добре де, той си беше мъртъв.
- Да, разбира се. Може би, сър, би било добре, кхъ-кхъ, да установим традицията да се проверява здравето на Пазителя на Традициите?
- О, той си беше съвсем здрав, - възрази Архиканцлерът – Само дето е умрял. Съвсем здрав като за мъртвец.
- Та той е станал на прах, Архиканцлере!
- Не е точно като да е бил болен, собствено, - изтъкна Ридкъли, който беше привърженик на това никога да не се предава – Общо взето това състояние си е съвсем стабилно.
Пондър продължи нататък:
- Има едно условие към завещанието. В дребен шрифт, сър.
- О, изобщо не ме е грижа за дребния шрифт, Стибънс!
- Мен пък ме е грижа, сър. Там пише: „... и тъй да пребъде, дорде Университетът отбор вкарва в играта ритни-в-топката иженарицаема Сиромашко Празнувление”.
- Сиромашко празнене ли? – вметна Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Това е просто смешно! – възмути се Ридкъли.
- Смешно или не, г-н Архиканцлер, това е условието към завещанието.
- Но ние прекратихме участието си още преди години, - не се успокояваше Ридкъли – Тълпи вилнеещи по улиците, ритащи се, блъскащи се и кряскащи... и това играчите! Имайте предвид, зрителите не им отстъпват много! По стотици души в отбор! Един мач продължаваше понякога с дни наред! Ето защо беше прекратено.
- Фактически, собствено казано, то никога не е било прекратявано, Архиканцлере – намеси се Старшият Дискусионен Наставник – Ние, действително, го прекратихме, гилдиите също. Беше престанало да е игра за джентълмени.
- Независимо от всичко, - пак взе думата Пазителят на Традициите сочейки с пръст в страницата – условията са такива. Има и купища други клаузи. Леле мале. Ох, мъко, мъкичко. Ох, не може да бъде...
Устните му се движеха безмълвно, докато продължаваше да чете. Цялата стая заизвива вратове.
- Айде де, изплюй камъчето, бе човек! – изрева Ридкъли.
- Мисля, че ще трябва да проверя някои неща, - измърмори Пазителят на Традициите – Не бих искал да ви тревожа излишно, – той пак погледна надолу – Олеле, мътните го взели!
- Какво става бе, човек?
- Ами, изглежда сякаш... Не, няма да е честно да ви развалям вечерта, г-н Архиканцлер, - заувърта Пондър – Сигурно съм го прочел неправилно. Безусловно не би могъл да има предвид... Ох, майчице мила...
- Накратко, ако обичаш, Стибънс, - изръмжа Ридкъли – Струва ми се, че аз съм Архиканцлерът на този университет. Поне на вратата ми така пише.
- Разбира се, г-н Архиканцлер, обаче от моя страна би било много некоректно да...
- Оценявам загрижеността ти да не ми развалиш вечерта, драги ми господине, - прекъсна го Ридкъли – Аз обаче няма да се поколебая да ти разваля целия утрешен ден. Така че, като имаш предвид това, какви, да пукнеш дано, ги дрънкаш?
- Ъъъ, изглежда, Архиканцлере, че такова... Кога ще да е била последната игра, в която сме участвали, знаете ли случайно?
- Някой да се сеща? – обърна се към стаята като цяло Ридкъли.
Смотолевената дискусия достигна до консенсус във вид на „Към двайсетина години, общо взето”.
- Общо взето какво точно? – настоя Пондър, който мразеше такива неща.
- Е, нали знаеш. Нещо в тоя порядък. Горе долу в тези рамки, така да се каже. Нещо като такова. Нали разбираш.
- Нещо като такова ли? – възмути се Пондър – Не може ли малко по-точно?
- Че защо?
- Защото ако университетът не е играл на Сиромашкото Празнувление за период от двадесет години или повече, наследството преминава към понастоящем живите потомци на Архиканцлер Големански.
- Ама че тази игра е забранена със закон, бе човек! – изтъкна Архиканцлерът.
- Ъ, не точно. Всеобщо е известно, че лорд Ветинари не я одобрява, но, доколкото разбрах, при условие че играта се провежда извън центъра на града и не излиза от задните улички, Стражата си затваря очите. Доколкото, както ми изглежда, привържениците и играчите значително надвишават по брой всичките служители на Стражата, струва ми се това за нея ще е по-добре отколкото да си ги насини.