- Много остроумно казано, господин Стибънс, - похвали го Ридкъли – Много съм изненадан от вас.
- Благодаря, г-н Архиканцлер, - Пондър всъщност беше заимствал това от една уводна статия във „Вестника”, който магьосниците не обичаха, защото или не печаташе каквото те казваха или пък го печатаха с възмутителна точност.
Окуражен той добави:
- Между другото бих искал да отбележа, г-н Архиканцлер, че според законите на Н.У. тази забрана няма значение. На магьосниците не им подобава да обръщат внимание на такива забрани. Ние не сме подчинени на гражданското законодателство.
- Разбира се. Но въпреки това обикновено е целесъобразно да се съобразяваме с гражданските власти, - произнесе Ридкъли толкова предпазливо, сякаш метафорично вадеше някои от думите да ги разгледа по-обстойно на дневна светлина.
Магьосниците закимаха. Това, което те чуха, беше: „Ветинари може и да си има някои косури, обаче от столетия не сме имали по-здравомислещ човек на трона, той ни оставя на мира, а и никога не знаеш, какви козове е скрил в ръкава си”. Няма как да се спори с това.
- Е, добре, Стибънс, какво предлагаш? – рече Ридкъли – В последно време не ми съобщаваш за никой проблем преди си измислил решение. Уважавам това, макар и да го намирам за малко гадно. Та значи имаш ли предвид някакъв начин да ни измъкнеш от тази каша?
- Струва ми се, че да, сър. Мисля си, че бихме могли да сформираме, ами, отбор. Никой нищо не казва за печелене, сър. Просто трябва да играем, това е.
В свещоливницата винаги беше възхитително топло. За съжаление беше също така изключителто влажно и, по някакъв хаотичен и непредсказуем начин, доста шумно. Това беше, защото грамадните тръби на централната отоплителна система на Невиждания Университет минаваха точно под тавана, окачени на редици метални скоби с различен коефициент на линейно разширение. Това обаче беше само като за начало. Тук бяха още огромните тръби за балансиране на диференциала на слуда[11] по територията на университета, тръбата за супресора на потока на антропичните частици, който в последно време не работеше като хората, тръбите за въздушна циркулация, която също не работеше, откакто се беше разболяло магарето, прастарите тръби, които бяха единствените останки на злополучния опит на един предишен архиканцлер да изгради университетска комуникационна система посредством дресирани мармозетки. Всеки ден по някое време всичките тези тръбопроводи гръмваха в цяла подземна симфония от бълбукания, къркорения, смущаващи органични прошляквания и, понякога, необясним цвърчащ звук отекващ през подземните етажи.
Всецяло-импровизираната природа на конструкцията беше допълнително подчертана от факта, че като мярка за икономия, големите железни тръби за топлата вода бяха увити в стари парцали, овързани с канапи. Понеже някога някои от тях са били принадлежали към магьоснически одеяния, които колкото и да ги търкаш, не можеш да изличиш всичките магии от тях, така че постоянно излизаха спорадични изблици от многоцветни искри, а понякога и по някое топче за пинг-понг.
Въпреки всичко Лут се чувстваше у дома си в свещоливницата. Странна работа – горе в старата родина хората от улицата го бъзикаха, че бил отлят от някакъв боклук. Въпреки че Брат Овес му беше обяснил, че това било глупаво, кротко бълбукащата лой някак го привличаше. Тук той чувстваше мир.
Сега тъкмо той управляваше свещоливницата. Смиймс не знаеше, защото той изобщо не си даваше труда да слиза тук. Трев разбира се знаеше, но докато Лут вършеше работата му вместо него, това значеше, че той самият може да прекарва повече време като рита консервена кутия на някое бунище, така че той беше доволен. Мнението на останалите оклепвачи и топячи всъщност нямаше значение. Да работиш в свещоливницата означаваше, че що се отнася до трудовия пазар, все още ускоряваш като стигнеш дъното и продължаваш да задълбаваш в скалната основа. Да работиш тук означаваше, че вече нямаш достатъчно представителност за да си просяк. Означаваше, че бягаш от нещо, може би от самите богове или пък от демоните в тебе си. Означаваше, че ако изобщо посмееш да вдигнеш поглед, то високо-високо над себе си ще видиш утайките на обществото. Така че най-добре да си седиш тук долу на топло в сумрака, където хранят прилично и няма неудобни срещи и, добави наум Лут, никой не те бие.
Не, с топячите нямаше проблем. Като можеше, той правеше за тях каквото можеше. Самият живот ги беше пребил дотолкова, че не им беше останала сила да бият някого другиго. Това идваше доста добре. Като разберат хората, че си гоблин, няма какво друго да очакваш освен неприятности.