Той си спомни, как му викаха хората по селата като беше малък, а след думите следваше по някой камък.
Гоблин. Тази дума имаше багаж колкото цял керван волски коли. Нямаше значение, какво кажеш или направиш, керванът просто те прегазваше. Той им показваше нещата, които беше сътворил, а камъните ги трошаха, докато селяните му кряскаха като ястреби на лов и добавяха още думи.
Това свърши през деня, когато Пастор Овес пристигна кротко в градчето, ако няколкото колиби и една улица от утъпкана кал изобщо можеха да се нарекат град, и донесе със себе си... опрощение. Онзи ден обаче никой не искаше да бъде простен.
Някъде в мрака тролът Цимент, който се друсаше до освяткване със скалотръс, скалоцеп, скалотоп и скалосвлач[12] и щеше да смърка даже и железни стружки, ако Лут не го беше спрял, изхлипа на дюшека си.
Лут запали нова свещ и нави самоделното си оклепвателно приспособление, което забуча весело и от което пламъкът загоря хоризонтално. Той полагаше големи грижи за произведенията си. Един добър оклепвач никога не върти свещта докато я оклепва. В дивата природа свещите почти никога не покапват в повече от една посока, точно според течението. Нищо чудно, че магьосниците харесваха изготвените от него: има нещо шашардисващо в свещ, която изглежда е покапвала във всички посоки едновременно. Човек направо да не знае накъде духа вятърът[13].
Той работеше чевръсто и вече оставяше деветнадесетата добре оклепана свещ в коша за готова продукция, когато чу дрънченето на консервена кутия подритвана по каменния под на прохода.
- Добро утро, господин Трев, - поздрави той без да поглежда.
След миг една тенекия се приземи пред него на тесния си край, точно като късче от пъзел заставащо на мястото си.
- Че как позна че съм аз, бе Гобльо?
- По вашия лайтмотив, господин Трев. И предпочитам да ме наричат Лут, благодаря ви предварително.
- Лайт- к’воо? - не разбра гласът зад гърба му.
- Лайтмотив: повтаряща се тема или акорд асоциирани с определен персонаж или идея, господин Трев, - обясни Лут грижливо оставяйки още две топли свещи в коша - Визирах вашето хоби да ритате тенекия натам-насам. Изглежда сте в приповдигнато настроение, сър. Как мина денят?
- К’во викаш?
- Фортуна беше ли благосклонна към Мътни Извор?
- К’ви ги плещиш бе?
Лут още повече се присви. Имаше известна опасност да не пасне, да не е от помощ, да не е тактичен.
- Вие ли бихте, сър?
- А, не. Пак равен без гол. Право дъ си ка’ем, загуба на време. Ама беше само приятелски. Никой не пукна, - Трев огледа пълните кошове с реалистично оклепани свещи и добави благодушно - Ей че си ги нацвъкал, малкия.
Лут пак се поколеба, после много предпазливо подпита:
- Значи ли това, че независимо от скатологичния епитет, одобрявате голямото, но неопределено количество свещи, които съм оклепал за вас?
- Мътните го ‘зели, т’ва па к’во беше, бе Гобльо?
Лут затърси трескаво уместния превод. Накрая се реши на едно:
- Аз добре направил?
Трев го потупа по гърба:
- Даа! Браво! Шапка ти свалям! Да ама що не земеш дъ се научиш да приказваш нормално бе? Щото и пет минутки няма да ми издеяниш такъв по наште места. А на бас че шъ те замлатят с някоя тухла.
- Това, исках да кажа т’ва, фактически е известно, че ... ста’а, - опита се да се съсредоточи Лут.
- Честно казано ич не вдявам, що им е на ‘ората да се впрягат толкова, - отбеляза благо Трев - Зарад онея големите битки ли? Е и к’во? Че то е било преди много време и далече оттук, нал’тъй, и не че троловете и джуджетата не съ го раздавали също като вас, прав ли съм? Кат’ ваште хора, нали, гоблините? И к’во толкова? Ваште ‘ора само са рязали гърла и са тафили к’вото сварят, нал’тъй? Че т’ва по някои тукашни улици си минава за съвсем културно.
Сигурно, помисли си Лут. Никой не е могъл да остане неутрален, когато Мрачната Война заляла Далечен Юбервалд. Възможно е и да е имало същинско зло там някъде, но странна работа, очевидно злото всеки път се е оказвало на другата страна. Може пък да е било заразно. Някак си във всичките объркани истории написани или възпети, гоблините винаги излизаше, че са били гадни пъзливи копеленца, колекциониращи собствената си ушна кал и винаги са били на другата страна. Уви, когато е дошло времето да се напише историята, неговият народ не е имал дори молив.
Усмихвай се на хората. Харесвай ги. Бъди услужлив. Старай се да струваш. Той харесваше Трев. Биваше го да харесва хората. Като е ясно, че харесваш хората, те ще са мъничко по-склонни да харесват теб. И най-малкото нещо беше от помощ.