На Трев пък изглежда изобщо не му пукаше за историята, освен това беше осъзнал, че да има някой в свещоливницата, който не само че не напира да яде лойта, но и да върши повечето от неговата работа, при това да я върши по-добре отколкото би си дал труда да я върши самият той, си беше актив, който си струваше да се пази. Трев никога не си даваше твърде много зор. Трев караше живота си през просото.
- Майстор Смиймс дойде да пита за вас, - съобщи Лут - Аз се оправих.
- Ъхъ, - каза Трев и толкова.
Никакви въпроси. Лут харесваше Трев.
Но младежът просто си стоеше и се взираше в него, сякаш се мъчеше да го проумее.
- Скив с’а, - каза Трев - Я ела с мен до Нощната кухня да си измуфтим кльопачка, а?
- О не, господин Трев, - стресна се Лут и насмалко да изпусне една свещ - Не мисля, извинявайте, не мислим, че е редно.
- Айде де, кой ще разбере? А там има една дебела мацка, която готви чудно. По-добра манджа не си опитвал.
Лут се заколеба. Винаги се съгласявай, винаги бъди услужлив, винаги бъди подръка, никога не плаши никого.
- Мислим си, що да не дойда с теб, - каза накрая той.
Има много какво да се каже за стъргането на тиган докато не стане такъв, че да се огледаш в него, особено ако си таила мисли, как да тупнеш лекичко с него някого по главата. Изобщо Гленда не беше в настроение за Трев, когато той пристъпи по каменните стъпала, целуна я по тила и каза весело:
- Здрасти, муцинка, нещо топличко за тая нощ шъ се намери ли?
- Нищо за такива като теб, Тревър Младонадеждов, - отряза тя и го отпъди с тигана - и гледай да си държиш ръцете да не шават, благодаря много!
- Ама нищо ли не ти се топли за най-добрия ти приятел, а?
Гленда въздъхна и склони:
- В подгряващата печка има бъбъл-енд-скуик[14], ама не казвай нищо, ако те хване някой.
- Ей, тъкмо като за човек претрепал се от бачкане цяла нощ! - възкликна Трев, потупа я твърде свойски и се отправи към пещите.
- Пак си бил на мач! - избухна Гленда - Вечно си на някой мач! И това ми го наричаш работа!
Момчето се засмя, а тя изгледа ядно спътника му, който бързо отстъпи пред тези като че бронебойни очи.
- А вие, момчета, що не се миете преди да идвате тук, - подкара тя, зарадвала се, че си е намерила мишена, която не и се хили и не и раздава целувки - Тук, знаете ли, храна се приготвя!
Лут преглътна. Това беше най-продължителният му разговор със същество от женски пол, без да се броят Милейди и г-ца Церикаишова, а той самият даже не беше продумал.
- Уверявам ви, че се къпя най-редовно, - изпротестира той.
- Но ти си сив!
- Е, нали някои хора са черни, а други са бели, - почти проплака Лут.
О, защо изобщо, о защо беше излязъл от свещоливницата? Там долу беше толкова хубаво и мирно, а и тихо, стига Цимент да не беше на железен оксид.
- Това няма да мине. Ти да не си зомби? Знам, че те се стараят, колкото могат и че човек умира както може, аз обаче няма пак да си навличам тази беля. Всеки може да си остави ръцете в супата, но да се търкалят ръце по дъното на купата? Не е редно това нещо.
- Аз съм жив, госпожице, - заоправдава се Лут.
- Да де, но жив какъв, ще ми се да разбера.
- Гоблин съм, госпожице, - той се поколеба като казваше това. Звучеше му като лъжа.
- Аз пък си мислих, че гоблините са рогати, - изтъкна Гленда.
- Само напълно порастналите, госпожице.
Е, поне за някои гоблини си беше вярно.
- Ти нали няма да правиш никакви гадории, нали? – настоя Гленда втренчила се в Лут.
Той обаче го разпозна като един вид остатъчно втренчване. Тя вече си беше казала думата, а това сега беше малко театралничене, колкото тя да покаже кой е шефът тук. А шефовете могат да си позволят щедрост, особено ако изглеждаш понаплашен и подобаващо впечатлен. Това винаги вършеше работа.
И Гленда каза:
- Трев, вземи за господин...
- Лут, - подсказа Лут.
- Вземи значи за г-н Лут малко бъбъл-енд-скуик. Че като го гледам ще вземе да ми умре от глад.
- Имам много бърз метаболизъм, - поясни Лут.
- Нямам нищо против това, - рече благосклонно Гленда – стига да не го показваш наляво надясно. Стига ми на мене...
Зад гърба и нещо изтрещя.
Трев беше изпуснал подноса с бъбъл-енд-скуика. Беше се вкаменил и зяпнал Жулиета, а тя отвръщаше на погледа му с израз на дълбоко отвращение. Накрая тя проговори с глас като сребърни камбанки:
- Ти дъ не си кьорав бе, твойта кожа? Ама си и нахален да ми съ дуеш тука с тоя парцал на врата! Секи знае че Мътни Извор са пълни ливади. Бийзли и с мрежа не може дъ я поеме топката.