- Какво е орк? - не доразбра жената до него.
- А, едно време в Юбервалд ли, май там беше, те са разкъсвали хора и са ги изяждали.
- Чужденци, какво да ги правиш, - изкоментира жената.
- Да, но вече всичките са мъртви, - осведоми я мъжът.
- Колко хубаво, - каза жената - Някой да иска чай? Имам в манерката си.
- Всички са мъртви, освен мен. Но се опасявам, че аз самият съм орк, - намеси се Лут и вдигна поглед към Гленда - Съжалявам. Ти беше много мила, но това че съм орк ще ме преследва навсякъде. Ще последват неприятности. Много ще ми е неприятно, ако те засегнат и теб.
- Оук! Оук!
Жената отвинти капачката на манерката си.
- Но ти няма да ядеш никого, нали, миличък? А пък ако си много прегладнял, аз тук имам едни макарони, - тя хвърли поглед към най-близката Сестра - Ами вие, милички? Знам, че никой не е виновен за туй какъв се е родил, но как е станало така, че приличате на кокошки?
- Оук! Оук!
- Опасност! Опасност!
- Е, не знам, - включи се още един от пътниците - Той като гледам хич нищо не прави.
- Моля ви, моля ви, - развълнува се Лут.
На пътя до него се въргаляше една кутия. Той я отвори трескаво и заизважда от нея разни неща. Свещи. Прекатурвайки ги от бързане, пак вдигайки ги с разтреперани пръсти само за да ги прекатури отново, той най-сетне ги подреди изправени по каманаците край пътя. Извади от друг джоб кибрит, клекна до свещите и още веднъж пръстите му се оплетоха, докато се мъчеше да запали клечка. Сълзи се поляха по лицето му, когато накрая лумнаха пламъци.
Лумнаха... и се промениха.
Сини, жълти, зелени. Те гаснеха и димяха за по някоя друга секунда и пак пламваха в друг цвят, докато публиката охаше и ахаше.
- Вижте! Вижте! - възкликна Лут - Харесват ли ви? Харесват ли ви?
- Аз мисля, че може да изкарате купища пари от това нещо, - рече един от пътниците.
- Чудесни са, - възхити се старицата - Какви само работи измислят младите хора днес.
Лут се обърна към най-близката Сестра и се изплю.
- Не е да не струвам, аз придобих достойнство.
- Баджанакът върти едно дюкянче за забавни стоки в града, - рече одевешният експерт по орки - Ако желаете ще ви напиша адреса му. Но като гледам, тея джунджурии ще потръгнат като топъл хляб в бранша с рождените дни на дечурлигата.
Гленда само гледаше с отворена уста, как тази демокрация на разсъдливи и добронамерени, но не особено умни хора, на хора, чието образование никога не е включвало нито една книга, но за сметка на това е включвало множество други хора, как тя обгръща Лут в невидимите си благосклонни обятия.
Направо да ти стопли сърцето, само че сърцето на Гленда в това отношение беше малко попретръпнало. Това беше кацата с раци в най-добрия и вид. Сантиментална и всеопрощаваща; но само да сбъркаш нещо - една погрешна дума, една погрешна връзка, една погрешна мисъл - и тези закрилящи ръце толкова лесно можеха да се свият в юмруци. Лут беше прав: в най-добрия случай да си орк значеше да живееш под постоянна заплаха.
- Нямате никакво право да се държите така с горкичкото момче, - размаха пръст към най-близката от Сестрите старицата - Ако искате да живеете тук, трябва да се държите по нашему, ясно ли е? А това значи да не налитате така на хората. Ние в Анкх-Морпорк така не правим.
Дори и Гленда се усмихна като чу това. Налитането беше песен в сравнение с някои неща, които се правеха в Анкх-Морпорк.
- Ветинари какви ли не ги пуска в града напоследък, - подметна още един от пътниците - Аз против джуджетата и дума няма да кажа...
- Това добре, - разнесе се един глас из-зад гърба му.
Той се дръпна и Гленда видя стоящо зад него джуджето.
- Извинявай, друже, не те видях, какъвто си малък, - каза човекът, който нямаше нищо против джуджетата - Та, както казвах, вие всичките просто се заселвате при нас и на никого не пречите, но напоследък се навъдиха едни съвсем чудати.
- Оная жена, дето я взеха в Стражата миналия месец, - сети се старицата - Онази странната, от Ефеб майче беше. Отнася и вятърът слънчевите очила и трима души се вкаменяват.
- Тя е медуза, - обясни Гленда, която беше чела за това във „Вестника” - Магьосниците обаче успяха да ги разкаменят.
- Е, та както казвах, - дойде си на думата човекът, който нямаше нищо против джуджетата - който и да дойде, за нас няма проблем, стига те да си гледат работата и да не се захващат с глупости.
За Гленда това беше като ритъма на вселената; беше го чувала безброй пъти. Но настроението на тълпата сега беше много против Сестрите. Рано или късно все някой щеше да хвърли камък.
- Защо не вземете да бягате от тук? - посъветва ги тя - Бягайте при господарката, за която работите. Аз да бях на ваше място, щях да бягам веднага.