- Е, не беше чак толкова зле, нали? - каза Гленда, когато светлините на града се увеличиха.
- Тате шъ се поболее от притеснение, - провеси нос Гленда.
- Ще си помисли, че си с мен.
Трев се беше умълчал. Съгласно уличните закони беше извънредно позорно да се покажеш пред момичето, което искаш да ти е гадже, че си от онзи вид мъже, които с лекота могат да се сторят на другите, сякаш нямало да им стиска да халосат някого по главата с парче олово, нищо че май никой не беше забелязал този срам.
- Отпред май има проблем, - подвикна през рамо водачът - Ланкърския експрес не е заминал.
Не се виждаше нищо друго освен факли и фенери ярко осветяващи голям хан извън градските порти, където бяха спряни няколко карети. Като наближиха, кочияшът подвикна на един от кльощавите, кривокраки мъже с вид на порове, каквито като че възникват от нищото покрай всяко заведение включващо по един или друг начин движение на коне.
- Ескпресът не е ли тръгнал? - попита той.
Порообразният човек извади от устата си фас:
- Подкова му падна на коня.
- Е и? Че нали си имат ковач тук? За ускоряване на пощата и тъй нататък.
- Нищо не ускорява тоя, щото току що си разпльока ръката на наковалнята, - осведоми ги човекът.
- Много солено ще им излезе на някои, ако Експресът не тръгне, - забеляза водачът - Поща е това, не е шега работа. Човек трябва да може да си сверява часовника по Експреса.
Лут се изправи.
- Аз определено бих могъл да подкова коня за вас, сър, - предложи той и си взе кутията с инструменти - Може би ще е най-добре да идете да кажете на някого.
Човекът се забърза нанякъде, а омнибусът спря в обширния двор, където един доста по-добре облечен мъж се втурна към тях на бегом.
- Някой от вас ли е ковач? - попита той гледайки право в Гленда.
- Аз, - отговори Лут.
Мъжът зяпна.
- Не ми приличате много на ковач, господине.
- Въпреки разпространеното мнение, повечето ковачи са по-скоро жилави отколкото едри. В тази работа жилите са по-важни от мускулите.
- И вие знаете как се стои до наковалнята, така ли?
- Направо ще се изненадате, сър.
- В ковачницата има подкови, - съобщи човекът - Ще трябва да преработите някоя под размер.
- Знам как се прави това, - каза Лут - Господин Трев, ще ми бъде много приятно, ако дойдете да ми помогнете с духалото.
Ханът беше голям и претъпкан, защото подобно на всички ханове по дилижансовите пътища работният му ден траеше двадесет и четири часа с точност до секундата. Собствено нямаше специално време за ядене. Топла храна имаше постоянно за всички, които можеха да си я позволят, а студени порязаници месо бяха изложени на един тезгях в общото помещение. Хора пристигаха, биваха изпразвани и презареждани колкото е възможно най-бързо и препращани поживо поздраво нататък по пътя си, защото мястото трябваше за следващите пристигащи. Като че нито за момент не преставаше дрънченето на такъми. Гленда си намери един по-тих ъгъл.
- Слушай сега, - обърна се тя към Жулиета - Хайде иди да вземеш малко сандвичи за момчетата.
- Ам’че работа, господин Лут бил значи ковач, - изрази чувствата си Жулиета.
- Много нещо има в него, много нещо, - кимна Гленда.
Жулиета сбърчи чело:
- Колко точно неща?
- Това е просто израз, Жулиета. Хайде, върви.
Трябваше й време да помисли. Тези странни крилати жени. Господин Лут. Много нещо й се беше насъбрало. Започва си деня като всеки друг ден, а ето че едва не свършваш като пътна разбойничка и се озоваваш в някакъв друг град без нищо друго освен дрехите на гърба ти и без да знаеш, какво ще става после.
Което, някак си, беше вълнуващо. Наложи й се да пообмисли това чувство, защото в живота й вълненията не бяха обичайно явление. Баниците като цяло не са вълнуващи. Тя стана и се запровира през гъчканака без никой да и обръща внимание, със смътната идея да хвърли едно око на кухнята им, но пътят й беше препречен от един човек, чието потно лице, припряност и закръглено туловище подсказваха, че е ханджията.
- Бихте ли изчакали за момент, госпожо, - каза и той и се обърна към една жена, тъкмо излизаща от една, както личеше по всичко, частна гостна - Толкова сме щастливи да ви видим отново тук, милейди, - заговори той потръсквайки телеса - Висока чест е нашето скромно заведение да бъде благословено от Вашето присъствие.