Милейди.
Гленда се вгледа в жената, която беше точно каквато Гленда си я беше представяла още от първия път, когато Лут я спомена. Висока, слаба, тъмнокоса, мрачна, страховита. Изражението и беше строго и тя заговори с тон, който Гленда определи като доста тузарски:
- Тук е твърде е шумно.
- Но пък говеждото беше великолепно, - обади се друг глас и Гленда видя, че Милейди беше засенчила една по-ниска жена, доста мила и малко суетлива на вид.
- Вие ли сте лейди Марголота? - попита Гленда.
Високата дама й хвърли кратък пренебрежителен поглед и се изнесе накъм голямата врата, но придружителката й спря и заговори Гленда:
- Някаква работа ли имате с Милейди?
- Тя за Анкх-Морпорк ли пътува? - изстреля Гленда - Всички знаят, че тя е гаджето на лорд Ветинари.
Веднага щом каза това, почувства остро смущение. Тези думи предизвикваха картини, които просто не можеха да се поместят в наличното в мозъка й пространство.
- Нима? - отвърна жената - Те определено поддържат близко приятелство.
- Е, аз искам да си поговоря с нея за господин Лут, - заяви Гленда.
Жената я погледна разтревожено и я замъкна до една празна пейка.
- Проблем ли е възникнал? - каза тя сядайки и потупвайки с ръка дървото до нея.
- Тя му е казала, че той нищо не струвал, - рече Гленда - И понякога ми се струва, че той постоянно се тревожи за това струване.
- А вие струвате ли? - поиска да знае жената.
- Що за въпрос е това, и то към непозната?
- Интересен и вероятно ползотворен въпрос. Смятате ли, че светът става по-добър, ако вие сте в него и бихте ли ми оказали любезността наистина да помислите преди да отговорите, вместо да изкарате първия готов отговор от рафта за оскърбено достойнство? Опасявам се, че напоследък то се е развъдило твърде много. Хората си мислят, че мисленето и действието са едно и също.
Изправена пред такова нещо Гленда се ограничи с едно:
- Да.
- Значи сте направила света по-добър, така ли?
- Да. Помогнах на доста хора и изобретих Ораческата Баница.
- Хората, на които помогнахте, искаха ли помощта?
- Какво? Да, те идваха при мен и си я искаха.
- Добре. Ами Ораческата Баница?
Гленда й разказа.
- Аха, вие трябва да сте готвачката в Невиждания университет, - каза жената - Което значи, че имате достъп до много повече средства, отколкото средностатистическата готвачка, следователно бих предположила, че за да запазите маринованите лукчета хрупкави, вие ги оставяте в студено помещение при температура близка до замръзване за някое време непосредствено преди печенето, като вероятно ги увивате в сирене за временна топлоизолация, така че, ако правилно сте направили баницата и сте внимавали за всички температури, мисля че номерът ще стане, - и след известна пауза добави - Ехо?
- Вие готвачка ли сте? - попита Гленда.
- Ама че работа, не!
- Значи сте се сетили, просто ей така? Господин Лут ми каза, че милейди вземала на работа много умни хора.
- Е, смущаващо е да го казвам лично, но това си е истината.
- Обаче тя не биваше да казва на господин Лут, че не струвал. Не може да казва такива неща на хората.
- Но той наистина не струваше, нали? Когато го намериха, не можеше дори правилно да говори. Това, което тя направи, не му ли помогна?
- Обаче той постоянно се тормози, а сега да вземе да излезе, че е орк. За какво си говорим тук?
- А той, според вас, прави ли нещо специфично оркско?
Неохотно Гленда призна:
- Понякога ноктите му се удължават.
Жената изведнъж придоби обезпокоен вид:
- И какво прави тогава той?
- А, нищо, - отговори Гленда - Те само, такова... пак се прибират. Обаче той прави чудни свещи, - добави припряно тя - Той винаги майстори разни неща. Все едно че... струването е нещо, което изветрява и трябва постоянно да се дозапълва.
- Вероятно, сега като го споменахте, тя може и да е била и твърде рязка с него.
- Тя обича ли го? - продължи Гленда.
- Моля?
- Искам да кажа, някой някога изобщо обичал ли го е?
- О, мисля, че по нейн си начин го обича, - замисли се жената - Въпреки че тя е, нали разбирате, вампир. Те обикновено гледат на света по малко по-различен начин.
- Добре тогава, ако се бяхме срещнали, щях да й кажа аз на нея, - избухна Гленда - Да ми го шашардисва така. Да насъсква по него тея противни хвърковати женища. Аз нямаше да й позволя на нея да прави така.
- Тя е изключително могъща, както подразбрах, - забеляза жената.