Жулиета извърна глава към седалката зад нея, но се виждаше само купчина мокри чергила - отговора на дилижансовата компания срещу мразовития нощен въздух.
- Ей не ти ли се струва, че те си падат един по друг, а? - попита тя.
Трев, увит в собствения си пашкул, успя само да изръмжи, но скоро се съвзе и продължи:
- Мисля, че той я обожава. Той винаги си гълта езика, като е край нея, само това знам.
Това трябваше да е романтично, мислеше си Гленда. Изобщо не беше като онова, което й пробутваше всяка седмица Ирадне Комб-Бътуърти. Изглеждаше някак си по-истинско - по-истинско и много, ама много странно.
- Знаеше ли, че след войната бяха изтребени всички орки. Всичките, включително и децата, - каза Лут.
А и хората не говорят за такива неща в романтична ситуация, помисли си Гленда. Но тя все пак е такава, добави наум тя.
- Но са били принудени, - отговори тя - И те са имали деца. Разбираш ли?
Да му кажа ли за онова вълшебно огледало? - зачуди се тя. Това ще подобри ли нещата? Или ще ги влоши?
- Много лошо е било тогава, - промълви Лут.
- Виж сега какво, - заобяснява му тя - Повечето хора, приказващи за орките сега, изобщо не знаят за какво говорят, обаче единственият орк, който някога ще видят, си ти. А ти правиш прекрасни свещи. Ти тренираш ритнитопковския отбор. Това ще значи много. Ти ще им покажеш, че орките не гледат само на кого да откъснат главата. Ей това вече ще е нещо, с което да се гордееш.
- Е, честно казано, трябва да призная, че като си помисля за въртящия момент необходим за успешното откъсване на човешка глава въпреки съпротивата на собственика й, аз съм донякъде впечатлен. Но това е сега, докато седя тук с вас. Тогава обаче исках да хвана гората. Мисля, че така ще да сме оцеляли. Не бягаш ли от човеците, умираш.
- Да, така си е, - съгласи се Гленда - но ми се струва, че засега ще е най-добре да си траеш за това.
Закратко пред нея, в светлината на фенерите на дилижанса, се мярна изненадана сова. После тя заговори гледайки право напред:
- Колкото за стихотворението...
- Как разбрахте, госпожице Гленда? - полюботипства Лут.
- Ти все говориш за добрина, - тя си прочисти гърлото - А при тези обстоятелства мисля, че може да ми казваш просто Гленда.
- Ти беше добра към мен, - каза Лут - Ти си добра към всички.
Гленда припряно изтласка от ума си образа на г-н Отоми и възрази:
- Не, не съм, аз постоянно крещя на всички!
- Да, но това е за тяхно собствено добро.
- И какво ще правим сега? - замисли се Гленда.
- Нямам представа. Но бих ли могъл да ти споделя нещо интересно за корабите?
Гленда не беше очаквала точно пък това, но някак си това си беше стопроцентов Лут.
- Моля те, кажи ми това интересно нещо за корабите, - подкани го тя.
- Интересното нещо за корабите е, че капитаните трябва много да внимават, когато два кораба се озоват близо един до друг в открито море, особено при спокойно време. При такива обстоятелства те могат лесно да се сблъскат.
- Заради вятъра и подобно ли?
Докато поддържаше разговора Гленда си мислеше: Теоретически погледнато, това трябваше да е сцена от любовен роман, а ей ме на, слушам нещо си за кораби. Ирадне Комб-Бътуърти никога не включва в книгите си кораби. Сигурно защото корабите си нямат кринолини.
- Не, - каза Лут - Фактически, казано по-просто, всеки от корабите заслонява другия от напречното вълнение от едната страна, така че постепенното натрупване на външни сили води до неочаквано за тях сближаване.
- О! Значи това било метафора? - успокои се Гленда - Мислиш, че нещо ни сближава.
- Нещо такова, - кимна Лут и двамата подскочиха, когато каретата улучи една особено гадна дупка.
- Значи, ако не правим нищо, ще се сближаваме все повече и повече?
- Да, - каза Лут.
Колата пак подскочи с грохот, но Гленда усещаше, че стъпва по много тънък лед. Само и липсваше сега да изтърси нещо не така.
- Нали се сещаш, как Трев каза, че съм умрял, - продължи Лут - Е, вярно беше. Вероятно. Милейди каза, че сме били направени от гоблини за Злия Император. От Игори. Та те са включили нещо много странно. Такава част от теб, която не е точно част от теб. Нарекоха го Малкия Брат. Заровено е надълбоко, абсолютно защитено е, и е все едно, че навсякъде си носиш своя собствена болница. Знам, че бях ударен много лошо, но Малкият Брат ме запази жив и чисто и просто ме излекува. Все пак има начини да се убие орк, но не са много и всеки, който ги опита върху жив орк, надали ще има време да ги отработи. Това изобщо ли не те тревожи?