- Не, не съвсем, - отвърна Гленда - То аз и не го разбирам напълно. Но имам някой друг план в тази насока, - после Гленда си прочисти гърлото - А онази работа с корабите... Тя бързо ли става?
- Започва доста бавно, но накрая значително се ускорява, - отговори сериозно Лут.
- Там е работата, - заобяснява се Гленда - че, нали, не мога просто така да напусна работата, а и бабичките, дето трябва да ги гледам, а пък ти както си зает с ритнитопката...
- Да. Смятам, че трябва да правим нещата, които трябва да правим, а последната тренировка ще е утре, тоест всъщност днес, - каза Лут.
- А мен ме чакат още доста баници.
- И на двамата ни предстои много работа, - заключи тържествено Лут.
- Да. Ами, ъ, нали няма да те обиди, ако кажа, че в ... прекрасното ти стихотворение... онова за „Ах, в криптата е тъй прекрасно, Но тя за любовта е тясна” не е съвсем...
- Не е съвсем подходящо ли? Знам, - каза Лут - Много съжалявам за този стих.
- О, моля те, недей! Стихотворението е толкова хубаво! - възкликна Гленда и усети как в тихото море се надига вълнение.
Зората съумя накак си да надзърне покрай необятната пушилка, издигаща се денонощно над Анх-Морпорк, Града на Градовете, илюстрирайки почти до края на наличното пространство, че димът е белег на прогрес, или поне на това, че някакви хора палят нещо.
- Струва ми се, че ще сме толкова заети, че няма да ни остане много време за ... нас, - промълви Гленда.
- Напълно съм съгласен, - отвърна Лут - Оставянето на нещата както са, определено би бил най-мъдрият за нас ход.
Гленда се чувстваше като замаяна, когато дилижансът изтрополи по Широката Улица, и това не беше само от недостига на сън. Тази работа с корабите, как само се надявам, той да не си мисли, че се отнася само до кораби.
Когато пристигнаха, пред университета се беше насъбрала тълпа, също както и вчера, тази обаче май имаше друг състав. Хората зяпаха нея и Лут и нещо в това зяпане не беше наред. Тя протегна ръка към купчината обозначаваща Трев, престори се, че не чу момичешкото кикотене и каза:
- Трев, защо не вземеш да, ъ, видиш това. Май ще си имаме проблеми.
Трев подаде една много разчорлена глава и се съгласи:
- Хъммм, вярно бе. Аре дъ се изнасяме отзад.
- Може пък да останем и да слезнем на Пощата? - предложи Гленда.
- Не, - отсече Трев - Нищичко лошо не сме сторили.
Като слязоха, едно малко момченце се обърна към Лут:
- Орк ли сте, а господине?
- Да, - отговори Лут подавайки ръка на Гленда - Орк съм.
- Жестоко! А някога късали ли сте главата на някого?
- Не бих казал. Убеден съм, че щях да запомня подобно нещо, - отговори Лут.
Това му спечели ако не аплодисменти, то поне известна доза одобрение от някои от зяпачите. Заради тона му е, помисли си Гленда. Звучи по-тузарски и от магьосник. Няма как да си представиш някой с такъв глас да извива вратове.
В този момент задната врата се отвори и Пондър Стибънс излезе забързан.
- Видяхме те от Залата, - каза той сграбчвайки Лут - Идвай бързо. Къде бяхте?
- Ми до Сто Лат, - отвърна Трев.
- По работа, - добави Жулиета.
- По лична работа. Нещо да не е наред? - уточни Гленда и само дето не каза „А посмей да ми възразиш, Пондър”.
- Ами, със сигурност си спомняте онази неприятност наскоро с медузата от Стражата, - заобяснява се Пондър.
- Да, но вие магьосниците я оправихте, - изтъкна Трев.
- Да обаче никой не обича да го вкаменяват, дори и да е само за половин час, - Пондър въздъхна - „Вестникът” излезе с едно от онези техните дълбокомислени писания. Май не е от най-лошите. Цитираха Архиканцлера казващ, колко трудолюбив член на университетския персонал е господин Лут и как няма никакви инциденти с откъснати членове.
- Казано точно така ли? - ококори очи Гленда.
- О, знаете как е, ако четете често вестници, - каза Пондър - Сериозно си мисля, че те си въобразяват, че работата им е да успокояват хората, като най-напред подробно им обясняват, защо трябва да са превъзбудени и преразтревожени.
- О да, знам ги аз тях, - кимна Гленда - Как ще се разтревожат хората, ако не им обясниш точно как?
- Е, не беше чак толкова зле, - продължи Пондър - Но някои от другите вестници също го подхванаха и някои от фактите бяха предадени ... разтегливо. „Вестителят” пише, че Лут бил тренирал ритнитопковския ни отбор.
- Това си е истина, - изтъкна Гленда.
- Е, всъщност треньорът съм аз. Просто му делегирах на него задачата. Надявам се, че това е ясно на всички? Както и да е, те пуснаха и карикатура.