Гленда закри очите си с ръка. Тя мразеше вестникарските карикатури.
- Ритнитопковски отбор целият от орки ли? - отгатна тя.
Пондър я погледна почти възхитено:
- Да. Пуснаха и една статия, повдигаща важни въпроси относно политиката на отворени врати на Ветинари, като по същото време ни уверяват, че слуховете, че се наложило господин Лут да бъде окован с вериги, най-вероятно били неверни.
- Ами „Аларма от Тръшкалника”? - поинтересува се Гленда - Те никога не пишат нищо, освен ако не е пълно с кървища и ужасии, - после, след кратка пауза тя добави - Е, или картинки на момичета без горни дрехи.
- О, да, - сети се Пондър - Те пуснаха една доста нискокачествена снимка на девойка с огромни дини.
- Начи викаш... - започна Трев.
- Не, това бяха просто огромни дини. От онези зелените. На ивици. Тя била спечелила някакъв конкурс за отглеждането им или нещо такова, обаче в текста към снимката пише, че тя се безпокояла, че нямало да може да спи спокойно с всичките надошли в града орки.
- Лорд Ветинари прави ли нещо по въпроса?
- Ако прави, аз не съм чул, - отговори Пондър - Ах, да, а от „Ала-баламур” искат да вземат интервю от господин Лут. Нещо, което те наричат лайфстайл, - той изговори тази дума сякаш държейки я гнусливо в протегната ръка.
- Хората дойдоха ли за тренировка? - осведоми се спокойно Лут.
- О, да. Човек не може да се размине от тях.
- Тогава да вървим да ги тренираме, - рече Лут - Не се безпокойте, няма да откъсна ничия глава.
- Недей да се шегуваш с това, - предупреди го Гленда - Че може да стане ужасно.
- Както разбрахме, нещо се мъти в градските отбори, - продължи Пондър - А тази нощ имаше много боеве.
- За какво?
- За това, кой ще играе срещу нас, - Пондър спря и изгледа Лут от глава до пети - Командир Ваймс се върна в града и изрази желание да ви прибере в ареста. Само като защитна мярка, разбира се.
- Искате да кажете, да го вкара някъде, където ще им е лесно да го намерят ли? - наежи се Гленда.
- Не бих казал, че шансовете разярена тълпа да нахлуе в Двора на Псевдополис са особено високи, - възрази Пондър.
- Да но ще го вкарате в затвора. И толкова. Той ще е бил в затвора, а ченгетата клюкарстват като всички други. Оркът ще е бил хвърлен в затвора и ако хората не знаят защо, те ще си измислят, защото те, хората, са си такива. Вие, магьосниците, не можете ли да направите нещо?
- Да, - отговори Пондър - Ние можем да направим практически всичко, но не и да променим умовете на хората. Не можем да ги вразумим с магия. Повярвайте ми, ако подобно нещо беше изобщо възможно, вече отдавна да сме го направили. С магия можем да ги накараме да не се бият и какво после? Ще се наложи да да поддържаме магията, която ги спира да се бият. Ще трябва да правим нови и нови магии възпиращи ги от глупости. И докъде ще доведе това? Така че ние гледаме цялата тази работа изобщо да не започва. Ето затова този университет е тук. Това ни е работата. Да седим тук и да не правим нищо, заради стотиците пъти в миналото, когато е било доказвано, че минеш ли веднъж оттатък онзи вид магия с абракадабра, фокус-мокус и превръщането на гълъби в топчета за пинг-понг, то винаги създаваш повече проблеми отколкото решаваш. То даже осъзнаването, че топчета за пинг-понг гнездят и се размножават на тавана, не е много за приказване.
- Топчета за пинг-понг да се размножават? - смая се Трев.
- Казах, че не е за приказване, - повтори унило Пондър.
- Сещам се, когато един от вас, господа, като огладня една нощ и си направи магия за печени картофи... - спомни си Гленда.
Пондър потръпна.
- Това беше Ковчежникът. Той все ще оплеска нещо с дробната запетая.
- Като си спомня само всичките онези колички, - продължи Гленда леко изненадана от проявеното от Пондър неудобство - Колко дни трябваха, докато ги изнесем всичките. Чух, че седмици наред сме били изхранвали всички просяци в града до последния и всички свинарници от тук до Сто Лат.
Пондър едва не изстена.
- Е, да, ето един добър пример, защо трябва да сме толкова внимателни.
- Независимо от всичко, утре все пак ще се състои мач и аз бих желал да довърша тренировъчната си програма, - обади се Лут.
- Ох, има и още един проблем. Знаете ли, че лорд Ветинари разреши играта да е на Хипопотамодрума? Та значи някои от отборите в момента си провеждат тренировките точно там. Нали разбирате малко ритане за разгрявка. Въпросът, който решават е, кой ще излезе срещу Академик Невиждан.
- Но това е от другата страна на града, - шокира се Гленда.
- Командир Ваймс обеща, че ще осигури ескорт, - каза Пондър - Просто една защитна мярка, нали разбирате?