- Защитна от кого точно? - сопна се Гленда - Нали виждате какво се мъти. Хората ще си помислят, че проблемът е в господин Лут.
- А, всичко е страшен купон, докато някой не си загуби главата, - обади се иззад Гленда един глас.
Тя разпозна този глас. Той винаги звучеше сякаш се опитваше да си навре ръката под пуловера и.
- Пепе? Тебе пък кои мътни са те довели тук?
- И как влязохте тук? - поиска да знае Пондър - От Стражата са отцепили всичко наоколо.
Пепе почти не му обърна внимание:
- Ти пък кой си, умнико?
- Аз управлявам този университет!
- Тогава що не идеш някъде да си гледаш управленческата работа, защото тук от теб файда никаква.
- Вие, случайно, познавате ли тази... личност... госпожице? - тросна се Пондър.
- Ъ, да. Той, такова, прави дрехи.
- Аз съм моден дизайнер, - поправи я Пепе - И мога да правя с дрехите неща, които вие изобщо не бихте могли да си въобразите.
- Ей тук ти вярвам, пич, - обади се Трев.
- И освен това знам туй онуй за безредици и размирици.
На Гленда й хрумна нещо и тя прошепна на вбесения Пондър:
- Голяма клечка в джуджешките среди, сър. Познава се с много важни личности.
- Аз също, - отвърна разпалено Пондър - Фактически самият аз съм такава, - след което почти проплака - Но на мен вчера ми се наложи лично да водя тренировката, а не можех да си спомня всичко онова, което беше предложил господин Лут, така че ги накарах да бягат на място, което надали е от голяма полза.
- Нещо се е разсмърдяло, - каза Трев - Зная го аз тоя град. Я да ида да видя туй онуй. На кого съм му притрябвал тук?
- На мен, - откликна Жулиета.
Трев се поколеба, но Лут му беше показал, как се прави това. Той протегна ръка и й прати въздушна целувка, докато излизаше през вратата.
- Скива ли? - възкликна Жулиета - Той ми духна.
Гленда хвърли един поглед към Пепе, чиито очи бяха толкова извъртяни, че се виждаше бялото им, макар че то всъщност не беше бяло, а червено.
Малко по-късно, когато повечето от отбора на НУ се отправи накъм Хипопотамодрума с Гленда и Жулиета помъкнали се след тях като обозни жени, към половин дузина стражари наизлязоха от различни ъгълчета, където си бяха пушили на завет и тръгнаха след тях, правейки се все едно ей така случайно им е хрумнало да се разходят в същата посока.
„Трев е прав”, - помисли си Гленда - „Нещо се е разсмърдяло”.
Трев не се беше отдалечил много, когато уличните му рефлекси му подсказаха, че някой го следи. Той се шмугна през някакви задни дворища и зачака зад един ъгъл да се изправи пред преследвача... Преследвача, който го нямаше. Задният двор беше празен чак до улицата. Той установи това в същия миг, в който някой допря до врата му нещо, което на усет беше точно като нож.
- Леле, съвсем като някога, няма криво ляво, - проговори един глас - Като гледам, още си спомням до едно всички кьошета наоколо.
- Знам те кой си, ти си Пепе, нал’тъй? Джуджето? - сети се Трев, стараейки се да не се обръща.
- Нещо като джудже, - отвърна Пепе.
- Ма аз с тебе не съм се карал, нал’тъй? - продължи Трев.
Нещо мъничко и лъскаво изникна на самия край на Тревовото зрително поле.
- Мостра на лунно сребро, - поясни гласът на Пепе - Със счупено шише от шампанско ще причиня повече вреда... и съм причинявал, да не си помислиш нещо. Аз не бих заплашил тип като теб с нож, не и с онова момиченце хлътнало така по тебе, не. На нея май страшно й харесва с теб, а на мен ми харесва това, на нея да й харесва.
- По улиците нещо се сговнясва, - сподели Трев.
- Какво, по всички улици ли? Ама че майтап.
- Нещо се мъти, к’во ш’ка’еш? - настоя Трев.
Чак сега Пепе влезе в полезрението му.
- Това хич не е мой проблем, - каза той - Да но има един вид хора, дето не ги понасям. Нагледал съм се на прости гадняри. Трябва ли ти много бързо да изучиш леката атлетика, пробвай да се родиш по тези места с талант на дизайнер и може би още някое друго предпочитанийце и гледай какво става. Лорд Ветинари съвсем я оплеска. Мислел си е, че ще може да оправи ритнитопката, да, ама не. То да не ти е като с Гилдията на Крадците. Щото Гилдията на Крадците е организирана. А ритнитопката не е. Само щото се е наложил на капитаните, изобщо не значи, че всички ще си ги последват най-кротичко. Нощес какви битки само ставаха. Твойте приятелчета с хубавата им новичка топка и лъскавите им нови фланелки утре ще станат на пух и прах. Не, и пух няма да остане, само прах.
- Пък аз си мислех, че си само някакъв дето прави дрехи? - смая се Трев.
- Само? Някакъв? Дето? Правил? Дрехи? Само някакъв значи? Аз не съм ти какъв да е. Аз съм Пепе и не правя дрехи. Аз творя възхитителни произведения на изкуството, които само случайно се нуждаят от тяло, което да ги покаже както си трябва. Шивачите и кроячите правят дрехи. Аз кова история! Да си чувал за микроризница?