- К’во стана? - попита Трев.
- Нищо.
- Ало, това съм аз, Трев. Знам го аз нищото к’во е. А ти си за болница.
- По-лошо е, отколкото изглежда, - изстена Картър.
Трев не издържа:
- Абе ти луд ли си, да те... Тоя удар е минал на косъм от окото ти, бе!
- Сам съм си виновен, - защити се Картър - Ядосах Анди.
- Да бе, точно пък си си сам виновен, - сопна се Трев.
- Къде беше снощи? - попита Картър.
- Нема да повярваш.
- Е, тук си беше цяла скапана война, няма хън-мън.
- Аз сметнах за нужно да прекарам някое време долу по Лат. Тук значи се е заформил тупаник, викаш?
- Ми клубовете като изпоподписаха за оная новата ритнитопка, на някои хора това не им хареса.
- Анди? - лесно се досети Трев и пак огледа набралия гноен белег.
Да, като гледа човек, точно като когато на Анди нещо не му хареса. Трудно беше да съжаляваш някой толкова изоснови несимпатичен тип като Картър, но само защото той е бил роден с татуирано на душата му „Сритай ме отзад”, не значеше, че трябва да постъпиш точно така. Това щеше да е като да късаш крилцата на мухи.
- Не беше само Анди, - продължи Картър - А също и Смрадльо Аткинсън, Джими Лъжицата и Гайката.
- Гайката ли? - изненада се Трев.
- А и Г-жа Аткинсън.
- Г-жа Аткинсън?
- И Уили Пилтдаун[54], Хари Капстик и братята Брискет.
- И те ли? Ама ние тях нали ги мразим. Анди ги мрази. Те мразят Анди. Стъпиш ли само на тяхна територия и те карат у дома в чувал!
- Е нали знаеш оня лаф, - опита се да обясни Картър - Врагът на моя враг е мой враг.
- Тук май го обърка, - каза Трев - Но се сещам за какво ми говориш.
Трев се втренчи в нищото, напълно шашнат. Всички в тази литания от имена бяха тартори. Неимоверно влиятелни в света на отборите и, много по-важно, сред привържениците. Те бяха господарите на Мелето. Пепе беше прав. Ветинари си мислеше, че капитаните водят парада, да ама не са те. Мелето водеше парада, а тарторите бяха лицата и главите на Мелето[55].
- За утре ще се събира отбор, а те ще гледат да вкарат в него колкото се може повече от тях, - информира го Картър.
- Ъхъ, чух.
- И те ще гледат да покажат на Ветинари, какво мислят за новата му ритнитопка.
- Нещо не те чух да споменеш Столоповци, - забеляза Трев.
- Чух, че баща им ги карал всяка нощ да бачкат у дома, - обясни Картър.
- Капитаните подписаха, така че това за тях няма да е добре. Но к’во им пука за това на Анди и неговите аверчета, к’во ш’ка’еш? - каза Трев и се наведе напред - Ама Ветинари пък си има Стражата, нал’тъй? А нали я знаеш Стражата? Хубаво де, има и някои свестни копелета, като си един на един с тях, ама скапе ли се всичко като презряло уахуни, те си имат големи, големи тояги и големи, големи тролове и хич не им дреме кого шъ претрепят, щото нали те са Стражата, така че сичко си е законно. А па ако наистина ги вбесиш, шъ ти друснат и обвинение в повреда на палките им в твоята физиономутра. А като стана дума за физиономии, как стана така, че няма и на сантиметър си отървал голямата награда: бяло бастунче?
- Казах на Анди, че на мен тая работа не ми харесва, - отговори Картър.
Трев не можа да скрие изненадата си. Дори и толкова нищожна смелост беше чужда на Картър.
- Е, като гледам, това си е май жив късмет в дегизировка. Мо’еш да си се скатаваш тука на легло и няма да се накекендриш право между бай ти Сам и Анди.
Спря се, защото чу шумолене.
Понеже Картър използваше за лепило за страниците си от списания брашно и вода, таванчето се обитаваше от охранени мишки и, кой знае защо, на една от тях точно сега и скимна да си прогризе пътя към свободата през гърдите на миналогодишната Мис Април, придавайки и с това трето зърно, което отгоре на всичко трепкаше и зяпаше Трев. От такава гледка всеки ще се откаже от закуската си.
- И с’а к’во шъ пра’иш? - попита го Картър.
- К’вото мога, - отвърна Трев.
- Нали знаеш, че Анди е тръгнал след тебе? И след оня шантавия тип.
- Не ме е страх от Анди, - рече Трев.
Като твърдение то си беше напълно вярно. Той не изпитваше страх от Анди. Това, което изпитваше, беше смъртен ужас чак до мозъка на костите си и после обратно до кожата, откъдето дълбинният трепет капеше като топящ се сняг.
- Всички ги е страх от Анди. Ако им сече пипето де, - възрази Картър.
- Ей бе, Баш-Пръдня, ама аз нали съм Тревър Младонадеждов!