- Ако питаш мен, това няма да стигне.
Хич няма да стигне това, мислеше си Трев бързайки през града. Щом като дори и Пепе беше надушил, че нещо се мъти, значи бай ти Сам със сигурност също ще знае, нали? О-па.
С бърз спринт той настигна конния омнибус и скочи на задната платформа и си слезе още преди кондукторът да се усети. Не те ли гепят на омнибуса, после нямаш грижа, а и макар да им се полагаха тези големи лъскави сатъри да плашат гратисчиите, всеки знаеше, че а) не им стискаше да ги използват и б) белята, която ще си докарат, ако вземат да посекат някой почитан член на обществото направо не е за разправяне.
Той се шмугна през една пресечка и излезе на Петльова улица, мерна още един омнибус кламбуцащ се накъдето трябва и скочи на стъпенката. Този път излезе късметлия. Кондукторът само го погледна, след което подчертано не го видя.
Когато стигна до кръстовището известно като Петте Кьошета, той беше успял да мине напряко почти през целия град със средна скорост надвишаваща пешеходната, а почти не му се наложи да подтичва.
И ето го, право пред него - Хипопотамодрумът. Някога там е имало надбягвания, докато всичко това се е пренесло от другата страна на Анкх. Сега той беше просто просторно място, каквото е нужно на всеки голям град за пазари, панаири, от време на време по някое възстанийце и, разбира се, все по-популярните, особено сред хората искащи да си купят имуществото обратно, битаци. Днес той беше гъчкан с хора, без да може да се види и една открадната лопата. По цялото поле народът риташе ли риташе. Тревър леко се поуспокои. Отсреща се мяркаха островърхи шапки и никой май не извършваше убийство.
- Здрасти, к’во ста’а?
Трев пренастрои полезрението си мако по-надолу.
- Как е, Гърло?
- Чувам, значи, че нещо си се събрал с Академик Невиждан, - забеляза Сам-Си-Прерязвам-Гърлото Диблър, най-предприемчивият и, необяснимо защо, най-неуспешният бизнесмен в града.
- Само не ми казвай, че си зел да продаваш банички?
- Айде де, - възмути се Диблър - То там от аматьори не мо’еш да се разминеш. Мойте баници не са някакъв боклук за пияни дърти запалянковци, я.
- Значи твойте баници са за...? - въпросът на Трев увисна във въздуха с примка накрая.
- Абе то баниците са минало, - рече пренебрежително Диблър - А аз съм върха на ритнитопковските сувенири.
- Това па к’во е?
- Ами, примерно, оригинални фанелки с автографи, такива неща. Глей с’а, - Диблър взе от големия си поднос умалена версия на каквото щеше да е някоя от новите пльонг-пльонг-ащи топки, ако бяха наполовина по-малки и грубо издялани от дърво - Глей ги тея белите петна. Те са за подписите на отбора.
- Ще ги даваш да ти ги подписват ли?
- Е, не, мисля си аз, че хората ще искат сами да си ги носят за автографа. Та всичко да е лично, нали разбираш?
- Значи това са просто боядисани дървени топки и толкова? - уточни Трев.
- Ама автентични! - поясни Диблър - И фанелките също. Искаш ли? Само за теб пет долара и сам си прерязвам гърлото.
Той вдична някаква смотана червена памучна дрешка и я размаха подканващо.
- К’во е това?
- На вашия отбор цветовете, не виждаш ли?
- С две големи U-та опред ли? - възмути се Трев - Не е така! Наште са с две малки преплетени U-та горе вляво като значка. Много стилно.
- Все тая, - отмете безгрижно възраженията му Диблър - Кой ще забележи? А и цената нали трябва да държа ниска заради дечицата, - той се наведе към Трев - Ще ми кажеш ли поне нещичко за утрешния мач, а, Трев? Старите клубове май ще изкарат яко отборче. Да не би тоя път на Ветинари да не му стане работата, а?
- Ще играем за чудо и приказ, ще видиш, - увери го Трев.
- Ами че как! Как шъ паднете с Младонадеждов в отбора, нал’тъй?
- А, аз само им помагам по малко. Аз не играя. Обещах на Мамчето като умря Тате.
Диблър се огледа все едно че Хипопотамодрума не беше тъпкан с хора. Май имаше наум и нещо друго освен нуждата от долара на ближния.
- А к’во ще стане, ако ваште паднат? - попита той.
- То е само игра, - отвърна Трев.
- Да де, ама на тая игра Ветинари си е заложил реномето.
- То си е само игра. Едни печелят, други губят. Просто игра.
- Ама мнозина не мислят така, - възрази Диблър - Досега на Ветинари сичко му ставаше без грешка, - продължи той с поглед зареян в небето - И това е, видиш ли, разковничето. Всеки си мисли, че на Патриция всичко му минава. Да, ама к’во ще стане, ако някой път той вземе, че се мине?
- То е просто игра, Гърло, само една игра... ‘Сичко хубаво, - Трев му обърна гръб.
От едната страна хората разпъваха сергии, а, понеже това беше Анкх-Морпорк, съберат ли се на едно място двама или повече души, още хиляда ще изникнат само за да позяпат.