А ето го и г-н Пондър Стибънс, седнал зад една дълга маса с неколцина ритнитопковски капитани. Аха, Комисията по Правилата. Нали разправяха за нея. Нищо, че правилата си бяха записани черно на бяло, а някои от тях бяха древни като самата игра, все оставаха да се доизяснят някои неща. Той пристигна точно когато Пондър казваше:
- Вижте, недопустимо е в новата игра да се стига до ситуации, хората да дебнат точно до противниковата врата.
- Че какво му е, досега нали така беше, - възрази един от капитаните.
- Да, но топката лети. Един наистина добър шут ще я отнесе през половината Хипопотамодрум. Само някой да докара паса както трябва и вратарят няма да има никакъв шанс.
- Та значи казвате, - заговори г-н Столоп, който беше станал нещо като говорител на капитаните - че трябва да има двама галфони от отбор А пред пича от отбор Б преди той да отбележи?
- Да, общо взето, - отвърна сковано Пондър - но един от тях е вратарят.
- Та какво значи става, ако един от тея двамцата вземе че се промъкне покрай нашия, преди той да ритне топката?
- Тогава той ще е в положението, традиционно наричано „засада”, - разясни Пондър.
- Като гледам, по-скоро ще са го насадили, - обади се друг капитан.
И понеже казаното споделяше една форма с хумора, хората се засмяха.
- Щом като е така, накрая само стой гледай как сума ти тарикати се щурат напред назад, като всеки гледа да мине другия и да го вкара в незаконна позиция, без оня нещастник да е мръднал, а?
- Независимо от всичко, това правило остава. Вече го изпитахме. То позволява свободно придвижване по терена. В старата игра не беше необичайно играчите да си носят на полето обяда и някой брой „Женички, живот и жартиери” и само да чакат топката сама да се дотъркаля до тях.
- Здрасти, Трев, как си? - каза Анди, който беше застанал точно зад Трев.
Тук днес трябваше да има поне хиляда души, помисли си Трев някак си необичайно бавно и блажено. И е пълно със стражари. И от тук мога да видя двамца от тях. Анди няма да тръгне да ми прави нищо точно сега, нали?
Е, всъщност може и да тръгне, защото Анди си е такъв. Дъската в главата му хлопне по някой от бръмбарите в същата глава и хоп, той ти прави фасона на кайма. О да, а пък и Смрадльо Аткинсън с майка му се разхождат до него като първи дружки.
- Нещо хич не те виждам напоследък, Тревчо, - продължи Анди - Да не си бил зает, а?
- Ти не трябваше ли да се скатаваш някъде? - продума без никаква надежда Трев.
- Е, нали знаеш оня лаф? Че рано или късно за всичко идва прошка.
В твоя случай ще е малко по-късно, изкоментира наум Трев.
- Освен това, - продължи Анди - аз нали почвам начисто?
- Да бе?
- Зарязах го аз Мелето, - поясни Анди - Стига толкова с тея хулигански прояви. Време ми е да се интегрирам.
- Ми драго ми е да го чуя, - промълви Трев само чакайки откъде ще дойде ножът.
- Така че сега съм ключов играч на Анкх-Морпорк Юнайтед, - това не беше нож, но по въздействие си беше все тая - Явно Негова Светлост им е дал идеята, - Анди говореше все така мазно и дружелюбно - Не ще и дума, на никой не му се играе срещу ваште магьосници. Тъй че ей ни на, отборче специално за случая.
- Ти нали никога не беше играл? - измърмори отпаднало Трев.
- Да де, ама това беше в тъмното минало, преди ритнитопката да се отвори за повечко лична инициатива. Фанелката ми скиваш ли я?
Трев я погледна. Изобщо не беше мислил за това, как е облечен тоя тип, а само, че е пред него.
- Бяло със син кант, - проговори любовно Анди - Много шик.
Той се завъртя и на гърба му лъсна син номер 1 с името Анди Изцепков отгоре.
- По моя идея. Умно, нали? Така, значи, ще си знаем кой кой е, даже като се гледаме в гръб.
- Аз пък казах на ваште магьосници, че и вие, господа любезни, трябва да сторите същото, - поде Г-жа Аткинсън, една от най-страховитите биткаджийки някога вдигали със зли намерения подострен чадър. Едри мъжаги отстъпваха пред Г-жа Аткинсон, иначе едрите мъжаги кървяха.
Само това ни липсваше, помисли си Трев. Имената ни написани на гърбовете ни, хубава работа. Така им спестяваме труда да ни обиколят и да ни видят лицата преди да ни прободат в гърба.
- Ей, ама не мога да си бъбря тука с тебе цял ден, я. С отбора трябва да си поговоря. Да пообсъдим тактически схеми, такива работи.
Ще има рефер, напомни си Трев. Стражата ще бди. Лорд Ветинари ще е там. Да, ама Анди Изцепков също ще е там, а Лут иска да съм му помощник, така че, няма как, и аз трябва да съм там. Ако всичко се сговняса, арената хич няма да е място за мен, да ама аз ще съм си баш там.