Девойката сведе поглед към празното си тефтерче:
- Не може ли да го обясните малко по-простичко?
- О, извинявайте, - смути се Лут - Мисля, че именно това правех.
- А аз мисля, че стига толкова, - Гленда хвана момичето за ръката.
- Но аз още не съм го питала за любимата му лъжица, - проплака тя.
Лут прочисти гърлото си:
- Е, щях да съм благодарен, ако бях предуведомен за този въпрос, тъй като се отнася до твърде обширно поле на експертиза, но смятам, че Великата бронзова лъжица от Кладх с теглото си надхвърлящо един тон определено ще е сред най-сериозните кандидати, въпреки че не бива да пренебрегваме също и комплекта лъжички, всяка от които по-малка от оризово зърно, изработени от неизвестен гений за наложниците на император Ай Въй. Но несъмнено, доколкото мога да съдя, всички те са затъмнени от забележителната лъжица с часовников механизъм, разработена от Проклето Тъпия Джонсън, която, по всичко личи, е била в състояние да разбърква захарта в кафето толкова бързо, че чашката е излитала от чинийката и се е удряла в тавана. Ех, да можех да съм свидетел на това, но от безопасно разстояние, разбира се. Вероятно не толкова известна е пеещата лъжица на високоерудирания мъдрец Ли Тин Уидъл, която е могла да забавлява голяма компания чрез изпълнението на комични песнички. Сред други значими лъжици следва да се споменат още...
- Стига толкова, - прекъсна го Гленда отмъквайки момичето за негово собствено добро.
- Той орк ли е? - запита девойката.
- Всички казват така, - отвърна Гленда.
- Ама те всичките ли са такива? Аз си мислих, че те, такова, късат главите на хората?
- Ами, да речем, че им е втръснало да правят все едно и също.
- Но откъде знае всичко това за лъжиците?
- Вярвай ми, ако някой изобщо е написал книга „Най-великите лъжици в света”, то господин Лут няма как да не я е прочел.
Трев чу оплакванията на госпожицата, докато Гленда почти насилствено я мъкнеше по-надалеч, или най-малкото по-надалеч от Лут.
- Но аз всъщност исках да говоря с Бижу, - чу я да хленчи Трев, докато тя подминаваше Жулиета без дори да я погледне - Но нали всички казват, че тя се крие.
Той се впусна натам и примъкна останалите двама в тесен кръг.
- Утре ще се лее кръв, - съобщи им той - Магьосниците не може да правят магии, а Анкх-Морпорк Юнайтед ще е фрашкан с най-яките и гадни копелета извън Тръшкалника.
- В такъв случай ще трябва да променим тактиката си съобразно този факт, - реши Лут.
- Ти да не си лу... побъркан? Аз ти говоря за такива като Анди, бе Лут. А той може и да не е най-лошия.
- Но всичко е въпрос на тактика. Отчитане на силните и слабите страни и съответно приложение на това знание, - не се поддаваше Лут.
- Слушай! - ядоса се Трев - Нямаме време за тея алабализми.
- Ако цитирам... - започна Лут.
- Слушай, ти казвам бе! А да се сещаш за цитати от хора, дето са ги заклали в гръб и после са ги смачкали от лю... - той се запъна, после продължи - ... от страшен бой докато са на земята, а? Щото сега точно за това трябва да си мислиш.
- Стражата ще присъства, - изтъкна Лут.
- Но те най-често, като се понапече, гледат да изпонатръшкат всичко живо на земята, - разясни му Трев - Така им се упростява работата.
- Уверен съм, че можем да бием на ритнитопка всеки отбор, - тръгна да го успокоява Лут.
Трев се озърна в търсене на поне някой, който да вдене:
- Не става така тая работа! Това не ти е ритнитопка!
- Не ща да виждам някой да пострада, - обади се Жулиета.
- Ами тогава шъ требва да си затвориш очите, - каза Трев - Лут, ти си мислиш, че сичко ще ти е чистичко и спортсменско, щото така е измислена новата ритнитопка, да но тук са ти все същите стари урунгели. Знаеш ли к’во си мисля?