- Татко ми казва, че Ветинари няма да се изкефи ако Академик падне, - даде принос към разговора Жулиета.
- А той ще се изкефи ли? - поинтересува се Трев.
- Ами май да, но даже и Тате казва, че май е по-добре да сме си с проклетия Ветинари, отколкото с някое копеле, каквито имахме някога.
Това е защото нещата с града потръгнаха, мислеше си Трев. Преди Ветинари всичко е било майка плаче, и никой не разбра, как се е оправил той. Той направи така, че Стражата да си върши работата. Той се оправи с онази война между джуджетата и троловете. Той позволи на хората да правят каквото си искат, при условие че правят каквото той иска. И най-вече, градът беше фраш с хора и пари. Всички искаха да живеят в Анкх-Морпорк. Нима можеше да му се разклати стола само защото нещо се е скофтило с новата ритнитопка? Ами, отговорът беше, разбира се, да - защото хората са си такива.
Трев спомена това на Гленда, когато тя се върна от мисията по извеждане на шашнатата Розичка от обсега на Лутовото философстване. Тя изгледа Трев и каза:
- Мислиш ли, че Ветинари знае за това?
- Ненъм, - отговори Трев - Е, зная, че няма как да си няма колкото си щеш шпиони, да, ама ненъм те дали знаят за това.
- Мислиш ли, че някой трябва да му каже? - продължи Гленда.
Трев се изсмя:
- И к’во предлагаш? Да идем право в двореца, да се изтъпанчим пред него и да му кажем: “Прощавай, мой човек, ама тука има нещо, дето май ти е убегнало от вниманието”, а?
- Да, - каза Гленда.
- Благодаря ви, Дръмнот, засега това е всичко, - каза Ветинари.
- Да, сър, - отговори Дръмнот, кимна на лейди Марголота и се изнесе безшумно от стаята.
- Хевлок, не се и съмнявам в изключителната компетенстност на този Дръмнот, но на мен винаги ми е изглеждал много странно човече.
- Е, странно място щеше да е светът, ако всички бяхме еднакви, мадам, макар че признавам, че не би бил особено странен, ако всички бяха като Дръмнот. И все пак той е лоялен и извънредно достоен за доверие.
- Хъммм, - произнесе се Милейди - Има ли някакъв заслужаващ внимание личен живот?
- Доколкото разбрах, той събира различни видове канцеларски принадлежности, - отговори Ветинари - Понякога се замислях, дали не би могла да промени живота му към по-добро среща с млада дама съгласна да се преоблече като картонена папка.
Бяха седнали на терасата извън Продълговатия кабинет, която предлагаше съвършен изглед към центъра на града оставяйки наблюдателя почти невидим.
- Съглашението придвижва ли се? - поинтересува се Ветинари.
- Определено, - отвърна Милейди - Най-сетне мир между джуджета и тролове.
Ветинари се усмихна:
- Думата „мир” обикновено се определя като период на почивка и превъоръжаване преди следващата война. Бяха ли необходими много убийства?
- Хевлок, понякога си толкова директен!
- Моля да ме извините, просто прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.
- Нямаше убийства, - увери го Милейди, след което извъртя очи - Обаче все пак имаше ужасен минен инцидент, както и доста необичайно свличане на геологични пластове. От друга страна въпросът с Локо все още не е разрешен. Джуджетата продължават да настояват за тотално изтребване.
- Колко орки има там?
- Никой не знае. Може би Лут ще може да ги намери.
- Недопустимо е да се стигне до геноцид, - рече Ветинари - Историята винаги намира начин за разплата.
- Както се оказва, че той е в състояние доста да ни изненада.
- И аз така подразбрах. Съгласно всички донесения, нито един орк няма подобно постижение, освен него.
- Но под всичко това той ще си остане орк, - изтъкна Милейди.
- Чудя се, какво ли остава под всички нас? - контрира Ветинари.
- Приели сте много висок риск, нали знаете? - забеляза лейди Марголота.
- Мадам, в този град всичко е риск, уверявам ви.
- А властта е игра с дим и огледала, - Милейди си взе виното.
- Колко странно, и ден не минава без Командир Ваймс да ми напомни за това. Нито една гражданска полиция не би могла да възпре разярено и решително население. Номерът е, да не им се позволява да го осъзнаят. Нали?
На вратата се почука. Пак беше Дръмнот.
- Съжалявам за прекъсването, сър, мадам, но при създалите се обстоятелства прецених, че е препоръчително, - той изсумтя - Дамата с пайовете е тук.
- А, госпожица Сладкофасулска, легендарната изобретателка на знаменития Орачески пай, - възкликна Ветинари и хвърли един поглед на Милейди - И приятелка на господин Лут.