- Вече се срещнах с нея, Хевлок. Тя ми чете конско.
- Да, това и се удава много добре. Все едно приемаш чудесна студена баня. Моля, поканете я, Дръмнот.
- С нея има и един младеж. Идентифицирах го като Тревър Младонадеждов, син на прочутия ритнитопковец Дейв Младонадеждов, а тя ме осведоми, че действително ви е донесла Орачески пай.
- Смятате да приемете от член на широката общественост храна невкусена предварително? - ужаси се Милейди.
- От нея без никакви колебания, - отговори Ветинари - Напълно е невъзможно тя при каквито и да е обстоятелства да отрови каквато и да е храна. Не от уважение към мен, нали разбирате, а от уважение към храната. Недейте да ни напускате. Смятам, че ще намерите това за ... интересно.
Паят в ръцете на Гленда все още не беше изстинал, когато тя пристъпи в Продълговатия кабинет. Самата тя се смрази от вида на лейди Марголота, но някаква твърдост в нея се запъна и тя попита:
- Трябва ли да направя реверанс?
- Не, освен ако много ви се иска.
- Дойдохме да ви предупредим, - избълва Трев.
- Нима, - вдигна вежда Ветинари.
- Анкх-Морпорк Юнайтед ще размаже Академик Невиждан на кайма.
- Леле-мале. Нима?
- Те не са ви ваште средностатични играчи! - изломоти Трев - Тея са от Мелето. Въоръжени до зъби.
- О да. Ритнитопката като война, - рече Ветинари - Е добре, благодаря ви, че ми съобщихте.
Настъпи тишина. Ветинари я наруши с думите:
- Има ли още нещо, което бихте желали да ми споделите?
Той задържа поглед върху пая, който Гленда държеше пред себе си като някаква джаджа за опазване на целомъдрие.
- Не може ли да направите нещо? - попита тя.
- Това е игра, госпожице Сладкофасулска. При условие, че тъкмо аз предложих този мач, как мислите че ще изглеждам, ако се намеся? В крайна сметка правила ще има. В крайна сметка ще има рефер.
- На тях няма да им пука, - изтъкна Трев.
- В такъв случай, предполагам, че Стражата ще трябва да изпълни задълженията си. А сега, ако не възразявате, ми предстои за се заема с държавни дела, но, моля, оставете пая.
- Един момент, - намеси се Милейди - Защо дойдохте да предупредите Негова Светлост, млада госпожице?
- Не е ли това нещото, което се полага да направя? - отвърна Гленда.
- И просто ей така си влязохте?
- Е, паят помогна.
- Ние с вас, нали знаете, и преди сме се срещали, - рече Милейди.
Тя изгледа Гленда, а Гленда я изгледа в отговор и накрая успя да продума:
- Да, знам, и не съм изплашена, и изобщо не съжалявам.
Двубоят с погледи продължи поне с година повече от пределно търпимото, след което лейди Марголота рязко обърна глава и изкоментира:
- Е добре, поне с едното от двете сте сполучила, но без съмнение ще се насладя на пая, а също така и на мача.
- Да, да, - вметна Ветинари - Благодаря ви, че се отбихте, но ако ни извините, предстои ни да обсъждаме държавни дела.
- Хубава работа! - възкликна лейди Марголота, когато вратата зад тях се затвори - Що за хора развъждате в този твой град, Хевлок?
- Предполагам, че някои от най-добрите, - отговори Ветинари.
- И двама души от простолюдието могат просто така да нахлуят при вас без предварителна уговорка?
- Но с пай, - поправи я Ветинари.
- Очаквали сте ги?
- Да кажем, че не бях твърде изненадан, - каза Ветинари - Аз определено съм осведомен за състава на Анкх-Морпорк Юнейтед. Стражата също.
- И възнамерявате да ги допуснете на стадиона срещу сбирщина от престарели магьосници, обещали, че няма да употребяват магия?
- Сбирщина от престарели магьосници и господин Лут, - уточни бодро Ветинари - Той явно е много добър в тактическото планиране.
- Аз не мога да позволя такова нещо.
- Това е моят град, Марголота. В Анкх-Морпорк няма роби.
- Той е мой повереник. Обаче предполагам, че вие ще пренебрегнете това.
- Намерението ми е точно такова. В крайна сметка това е само една игра.
- Но играта не е само някаква игра. Каква игра очакваш утре?
- Война, - отговори Ветинари - А войната си е само война.
Лейди Марголота рязко изпъна дългия си ръкав и в ръката й ненадейно се озова елегантна стоманена кама.
- Предлагам вие да го разрежете наполовина, - посочи пая Ветинари - А аз ще избера моята половина.
- А ако в едната половина има повече мариновани лукчета?
- Тогава мисля, че въпросът ще подлежи на преговори. Ще желаете ли още ...вино?
- Видяхте ли, как тя се опита да ме победи в надглеждане? - подметна Марголота.
- Да, - каза Ветинари - Видях, че тя успя.
Когато Гленда и Трев се върнаха на Хипопотамодрума, Лут ги изгледа с очакване.