- Хич не щя да слуша, - оплака се Трев.
- Значи толкова по въпроса, - не се впечатли Лут - Уверен съм в нашия успех идната сутрин. Имам основания да разчитам на нашето тактическо превъзходство.
- А аз просто се радвам, че няма да играя, - заключи Трев.
- Да, господин Трев, това наистина е много жалко.
Откъм близката маса, където Ритнитопковската Лига правеше последни уточнения, се разнесе нечий глас:
- А не, без такива. Глейте са, пак се бъркате. Ако пича от отбор Б е по-близо до вратаря... чакайте, обърках се... ако той е по-близо до вратата отколкото вратарят, е значи тогава, значи, няма как да не си е изкарал к’вото си трябва. Полага му се, нали така?
В отговор се чу въздишка, можеща да принадлежи единствено на Пондър Стибънс:
- Не, мисля, че не разбирате...
Друг глас се намеси уверено:
- Ако вратарят е толкова далече от вратата си, егати шматката ще е тоя бе!
- Вижте с’а, айде от начало, - включи се още един глас - Да речем, аз съм тоя тип ей тук, - като погледна натам Трев видя как един от мъжете запраща през масата топче смачкана хартия - Значи, ритнал съм топката чак до там, и ей ме на, ей тая хартишка. Е тогава какво, а?
Той пак блъсна хартишката и тя уцели молива на Пондър.
- Не! Това вече го обясних. И престанете да ми размятате тези хартийки, намирам го за доста разконцентриращо.
- Да, но ако я дриблира, няма проблем, - чу се още един глас.
- Ей, чакайте малко, - включи се поредният глас - К’во става, ако, такова, си получиш топката в твоята си половина и си я водиш до тяхната врата без да я подаваш на никого, и накрая я вкараш в мрежата?
- Това ще е съвършено по правилата, - каза Пондър.
- Да бе, тая работа как я мислите че ще стане, а? - подигра го човекът, който току що запрати през масата поредната подгизнала хартишка, и това така му хареса, че прати след нея още една.
- Но ако се опита и сполучи, каква великолепна ритнитопка ще бъде това, нали? - възкликна Пондър.
- Къде е нашият отбор? - поинтересува се Трев оглеждайки се наоколо.
- Аз им предложих да си легнат рано, - отговори Пондър.
- За магьосниците ранно лягане е около два часа през нощта, - отбеляза Гленда.
- Освен това оставих инструкции тази вечер на отбора да се сервира специално меню, - добави Лут - В тази връзка, госпожице Гленда, позволете ми да ви помоля да заключите Нощната Кухня.
Мъртва тишина беше надвиснала тази вечер над трапезарията.
- Аз салати не ям, - заяви блюстител Нобс (без роднинска връзка) - От тях имам газове.
- Как е възможно да се живее без паста? - възмущаваше се Бенго - Това е варварство!
- Надявам се, че сте забелязали, господа, че моята чиния е също толкова празна колкото и вашите, - обърна им внимание Ридкъли - Господин Лут е нашият треньор и аз дадох на господин Лут мястото на водача. Освен това тази вечер не е разрешено да се пуши.
Надигна се хор от оплаквания и той вдигна ръка за тишина.
- Освен това съгласно тези негови инструкции... - той се вгледа в доста нечетливия почерк на Лут и се подсмихна - забранени са също така и сексуалните сношения.
Това не доведе до очакваната от него реакция.
- Това разговори за онова нещо ли значеше? - зачуди се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Не, това е „орален секс”, - осведоми го Ринсуинд.
- А не, това беше слушането на разговори за онова нещо.
Бенго Макарона седеше като че цапардосан по главата.
- Хайде сега, и без никакво среднощно примъкване към бюфетите, - продължи строго Ридкъли - Има си правила. Г-жа Уитлоу и г-ца Сладкофасулска са осведомени, че аз напълно подкрепям правомощията на г-н Лут в този случай. Хайде, покажете, че сте наистина отбор юнаци.
- В желанието си да изразя солидарност с останалата част на отбора, - надигна глас Лекторът по Съвременни Руни - имам основания да разчитам, че в капана за мишки в стаята ми е останало малко сиренце.
Ридкъли остана сам самичък с ехото от падащи столове.
Архиканцлерът се прибра в стаята си и метна шапката си на закачалката. Не може без правила, каза си той наум, и не може да няма правило за тях и правило за мен. Той отиде до леглото си с осемстълбовия балдахин и отвори тайното отделение съдържащо кутията с тютюна. Сега обаче то съдържаше само малка бележка гласяща:
„Скъпи господин Архиканцлер,
В изпълнение на вашата резолюция на инструкциите на господин Лут, че на преподавателския състав тази вечер не са разрешени храна и принадлежности за пушене, си позволих да разчистя вашите цигари и тютюн за лула. Бих ли могла също така да спомена, че изпразних студения ви бюфет от обичайните студени закуски и туршии с цел предотвратяване на изкушение.”