- Дядо ми е вкарал два гола в мач срещу Мътни Извор, - проговори тихо и спокойно Ридкъли - Малцина са успявали да вкарат и един за целия си живот в онея дни. Струва ми се, че най-многото голове вкарани от един човек за целия му живот са четири. Това беше Дейв Младонадеждов, разбира се.
Надигна се вълна от припряно преосмисляне и препозициониране.
- Ах, да, разбира се, тогава времената са били други, - гласът на Старшия Дискусионен Наставник изведнъж беше станал сладък като сироп - Несъмнено дори и квалифицирани работници са се включвали понякога да се позабавляват.
- Не им е било до забава ако са се изпречвали пред Дядо, - поухили се Ридкъли - Той беше професионален бияч. Пребиваше хора за пари и кръчмите го викаха, когато се случеше наистина опасно сбиване. Разбира се, в известен смисъл, сбиването от това ставаше още по-опасно, но повечето от него излизаше навън на улицата.
- Той е изхвърлял хора от прозорците ли?
- О да. Ако сме честни, обикновено е било от приземния етаж и винаги е отварял предварително прозореца. Много фин човек е бил, както разбирам. Правил е музикални кутийки, и награди е печелил за тях. Пълен въздържател, нали разбирате, че и доста религиозен. Млатенето на хората е било само бачкане. Сигурен факт е, че никога не е кормил нещо, така че да не може да бъде зашито наново. Много свестен човек, от където и да го погледнеш. Никога не съм го виждал, за съжаление. Винаги ми се е искало да имам нещо, с което да си спомням старчето.
Целият преподавателски състав като един магьосник сведе погледи към грамадните ръчища на Ридкъли. На размер като тигани. Той прещрака с кокалчетата си. Чу се ехо.
- Та, господин Стибънс, всичко което ни трябва, е да излезем срещу друг отбор и да загубим, така ли? - каза той накрая.
- Точно така, г-н Архиканцлер, - подтвърди Пондър - Просто отбиваме номера.
- Но да загубим ще значи да ни видят, че не печелим, прав ли съм?
- Ами да, така ще да е.
- В такъв случай по-скоро бих предпочел да победим, а вие?
- Ама Муструм, това отива твърде далече, - намеси се Старшият Дискусионен Наставник.
- Моля? - повдигна вежди Ридкъли - Може ли да ви напомня, че съгласно устава на този университет Архиканцлерът е пръв между равни?
- Разбира се.
- Добре. Е, това съм аз. Думата „пръв” е, мисля, съвсем уместна в случая. Виждам, че драскате нещо в бележничето си, господин Стибънс?
- Да, г-н Архиканцлер. Проверявам, дали не бихме могли да минем и без завещанието.
- Само така, - зарадва се Старшият Дискусионен Наставник, изглеждайки ядно Ридкъли - Знаех си аз, че няма причина за паника.
- В действителност имам удоволствието да ви съобщя, че бихме могли да се оправим съвсем прилично само с минимално съкращение на разходите, - продължи Пондър.
- Ето, - посочи Старшият Дискусионен Наставник, поглеждайки триумфално първия между равните - Виждате ли, какво става като не се поддава човек на паника.
- Действително, - отвърна спокойно Ридкъли и с поглед все така впит в Старшия Дискусионен Наставник добави - Господин Стибънс, бихте ли били толкова добър да ни просветлите: на какво се равнява в реално изражение това „минимално съкращение на разходите”?
- Завещанието представлява доверителен фонд, - заобяснява Пондър все още смятайки - Можем да използваме значителния доход от много мъдро инвестираните средства на душеприказчиците на Големански, но не можем да пипаме капитала. Въпреки всичко, лихвите са достатъчни да покрият, съжалявам че не съм достатъчно точен, около осемдесет и седем процента от сметките на университета за храна.
Той изчака търпеливо докато патардията поутихне. Удивително е, помисли си той, как хората са склонни да спорят срещу цифри без по-добро основание от „трябва да има някаква грешка”.
- Сигурен съм, че Ковчежникът не би се съгласил с тези цифри, - измърмори кисело Старшият Дискусионен Наставник.
- Наистина, - съгласи се Пондър - Но се страхувам, че това е защото го дразни десетичната запетая.
Преподавателският състав се спогледа помежду си.
- Кой тогава се занимава с финансовите ни въпроси? - поинтересува се Ридкъли.
- За последния месец ли питате? Аз, - осветли ги Пондър - Но ще се радвам да прехвърля отговорността на първия доброволец.
Това подейства. За съжаление винаги действаше.
- В такъв случай, - наруши настъпилата пълна тишина той - в съответствие с калорийните таблици съставих хранителен режим, който ще предостави на всекиго тук ядене три пъти дневно...
Старшият Дискусионен Наставник се намръщи:
- Три пъти дневно ли? Три пъти дневно? Че кой яде по три пъти дневно?