- Мамка му, - измърмори полугласно Ридкъли.
След което отиде до гардероба и претършува джобовете на смокинга си, където откри бележка гласяща:
„Съгласно разпорежданията на Господин Лут, утвърдени лично от вас, г-н Архиканцлер [а да се смае човек, колко осъдителен почерк можеше да докара г-жа Уитлоу], си позволих да отстраня вашия запас от ментови дъвки за спешни случаи.”
- Промяна и упадък! - заяви на нощния въздух Ридкъли - Обкръжен съм от предатели! Изменят ми на всяка стъпка.
Той закрачи безутешно покрай книжните си рафтове и издърпа „Спътник на окултиста” на Бодри, книга която познаваше от корица до корица. И понеже я познаваше от корица до корица, на стр.14 намери една вдлъбнатинка, съдържаща пакетче свръх-пикантни пияни ментови дъвки, унция тютюн „Веселия моряк”, кутия „Магборо”... И, както се оказа една бележчица:
„Скъпи ми Архиканцлере,
Просто сърце не ми даде. Г-жа Уитлоу.”
Като че беше притъмняло повече от обикновено. Обикновено разпорежданията на Архиканцлера биваха изпълнявани и на състава на Академик Невиждан им се струваше, че всички врати пред тях в похода им в търсене на манджа се затварят, или направо се затръшват. Всеки килер беше заключен и защитен срещу магии. Отборът бродеше безпомощно от зала в зала.
- В стаята ми има малко студена паста, - спомена Бенго Макарона - Баба ми ми я даде като тръгвах насам. Ще изтрае още десет години и баба казва, че и след десет години ще е също толкова вкусна, колкото сега. За съжаление може и да е била права.
- Ако я донесеш, можем да я стоплим в моята стая, - предложи Лекторът по Съвременни Руни.
- Ако искате. Тя е с алигаторски тестиси, било много хранително. Много са популярни у нас.
- Не знаех, че алигаторите имали тестиси, - изкоментира Лекторът по Съвременни Руни.
- Вече нямат, - изказа се блюстител Нобс (без роднинска връзка).
- Имам един сухар, който можем да си разделим, - предложи Пондър Стибънс и беше незабавно пронизан от питащите им погледи - Не, - заяви твърдо той - нямам намерение да подкопавам в още по-голяма степен заповедите на Архиканцлера. Толкова по въпроса, господа. Без йерархия сме за никъде.
- При Библиотекаря не може да няма банани, - сети се Ринсуинд.
- Сигурен ли сте? - оживи се Макарона.
- Мисля, че в подобни случаи Библиотекаря действа по принципа: „Ако ми отмъкнеш моите банани, аз ще си ги прибера от трупа ти”.
Трев, който дебнеше в сенките, изчака докато куркането на стомаси не заглъхна в далечината, затича се и почука на залостената врата на Нощната Кухня.
- Те сичките се събраха и заминаха за Библиотеката.
- Добре, мисля, че той ще сподели с тях бананите си, - кимна Лут.
- Изобщо не виждам, къде е смисълът, - възкликна Гленда.
- Смисълът е, че те са другари по неволя. Те са отбор. Това е то ритнитопката. Трябва да научиш отбора да бъде отбор и тогава няма да ме притеснява, ако ще сутринта да се разпорят от ядене.
Лут се променя, помисли си Трев.
- Мога ли да ти задам един личен въпрос, господин Лут?
- Почти всички въпроси, задавани ми от хората, са лични, но все пак давайте, Господин Трев.
- Ами, ъ, такова. Понякога се уголемяваш, понякога се смаляваш. Как става тая работа?
- Това ни е вградено, - отговори Лут - Смятам, че е резултат от свиванията и разширяванията на морфичното поле. Въздейства на вашето възприятие.
- Когато си разстроен, ти много се смаляваш, - спомена му Гленда.
- А сега какъв изклеждам?
- Бая голям, - отговори Трев.
- Отлично, - кимна Лут, докато нагъваше парче пай - Утре възнамерявам да се уголемя още повече.
- Остава да направим още едно нещо, - сподели им Трев - Пепе иска да ми помогне. Мисли си, че ще играя утре.
- Е, ти ще играеш утре, - отвърна Лут.
- Не! Нали знаете! Нали обещах на старото ми мамче, а не може ей така да нарушиш к’вото си обещал на старото мамче, мир на праха й. Да имаш ключове от избата, Гленда?
- Да не мислиш, че ще ти кажа, Трев Младонадеждов?
- Така си и мислих. Искам две бутилки от най-доброто бренди. И, ъ, може ли сички да дойдете с мен, моля ви се? Мисля си, че Пепе не ми мисли злото, но той си е, ъ, ами нали го знаете, както е полунощ и такова.
- Мисля, че го знам аз Пепе, - каза Гленда.
Пред задната врата на Гофна имаше пазач, но преди той да успее да отпрати поживо поздраво Трев и неговите телохранители, цъфна Пепе.
- Леле! Три аверчета. Ама аз съм бил много страшен бе, - той ги изгледа дяволито - Здрасти, аверчета, носите ли ми брендито?
- Да, какво става тук, Пепе? Ти направо взе акъла на Трев, - укори го Гленда.