Ако някой наблюдаваше картината отгоре, щеше да види, как претъпканите улици на града се огъват пред една червена гъсеница, а именно Академик Невиждан на път към игрището. Разнесоха се приветствени възгласи и се разнесоха освирквания, а понеже това беше Анкх-Морпорк, най-често привествените възгласи и освиркванията бяха надавани последователно от всички заинтересувани лица.
В момента в който Извънреден Стражар Флуорит заедно с два други трола отвориха насила портите въпреки натиска на множество тела, шумът беше като един грамаден звуков чук. Троловете органи на реда отвориха за отбора път с чувствителността и деликатността, станали толкова пословични за полицейския контрол над тълпите. Тази пролука водеше до оградена и строго охранявана зона, в центъра на която ги очакваха Архиканцлерът, известен по-рано като Декана, целокупният отбор Анкх-Морпорк Юнайтед и Негова Милост херцог Анкхски, Командир на Градската Стража, Сър Самюъл Ваймс с лице като развален обяд.
- Какво, за всички адове, сте тръгнали да правите на моя град, бе клоуни? - изръмжа срещу им той и хвърли един поглед към Ветинари в неговата ложа посред трибуната, след което повиши глас - Цял месец се бъхтя като луд да прокараме споразумението от КД, и точно когато най-сетне джуджета и тролове стискат ръце и стават първи дружки, на вашта пасмина и скимва да забъркате нова новеничка ваша си КД.
- Хайде сега, Сам, - зауспокоява го Ридкъли - Това нали е просто обществена забава.
- Народът се тълпи пред портите, - продължаваше Ваймс - При това пред градските порти. Колко от тази бъркотия е по магия?
- Николко, Сам, поне доколкото знаем ние. По време на тази среща магия няма да се използва, това вече е обсъдено и решено и Де... - Ридкъли шумно преглътна - Архиканцлерът на Бързнекския Университет поема отговорността за тавмичната изолация на стадиона.
- Тогава слушайте внимателно, - рече командирът - На нито един от хората ми няма да му стъпи кракът на игралното поле, независимо какво се случи там. Ясен ли съм?
- Кристално, Сам.
- Извинявайте, г-н Архиканцлер, но в момента аз съм Командирът на Градската Стража, а не Сам, ако нямате нищо напротив, - скастри го Ваймс - Целият проклет град е само един инцидент, само чакащ да... не, инцидент, вече случил се и всичко, което тръгне на зле, скоропостижно ще се влоши още повече. Няма да допусна да се говори, че проблемът е бил заради Стражата. Откровено казано, Муструм, от вас бях очаквал да се държите по-добре.
- За вас съм „г-н Архиканцлер”, - сряза го студено Ридкъли.
- Що се отнася до мен, - продължи Ваймс - считам това за свада между съперничещи си улични банди. Знаете ли, в какво се състои работата ми, г-н Архиканцлер? Да охранявам реда, така че за стой ти гледай бих ви арестувал всичките буйни размирници накуп, но Негова Светлост не дава.
Ридкъли се прокашля:
- Позволете ми, и аз да ви поздравя за успешната ви работа в Кумската Долина, господине.
- Благодаря ви, - отвърна Ваймс - Така че, предполагам, че се сещате, колко ми е драго да ви видя, как забърквате един друг вид война, - командирът се обърна към Архиканцлер Хенри - Удоволствие е да ви видя отново, господине[59], радвам се, че сте се издигнали. Официално ви съобщавам, че за това място и време ви предавам пълномощията си по охраната на правопорядъка и оттук нататък, в качеството си на рефер, ги поемате вие. В рамките на тези линии е ритнитопката, престъпите ли ги, там ви чакам аз, - той пак се обърна към Ридкъли - Внимавайте къде стъпвате, г-н Архиканцлер.
И той се оттегли последван от останалите стражари.
- Е, какво, предполагам че добрият командир се е изтормозил тея дни, - забеляза весело Архиканцлер Хенри и си извади часовника - Бих искал да кажа две думи на двамата капитани.
- Добре, както знам, аз съм единият, - откликна Ридкъли.
От редиците на Юнайтед излезе един мъж:
- Джоузеф Праскин, между другото от Бут Свински Складове. Вари го, печи го, капитан съм.
Праскин протегна ръка на Ридкъли и, трябва да му се признае, почти не трепна от здравото ръкостискане.
- Значи, господа, - заговори бившият Декан - Сигурен съм, че сте запознати с правилата, минали сме ги вече доста пъти. От вас искам добра чиста игра. Едно дълго, ъ, изсвирване с моята свирка ще означава, че прекъсвам играта поради нарушение, контузия или някаква друга причина, за която ми се случи да се сетя. Едно още по-дълго изсвирване, или, да го наречем, разсвирване бележи края на полувремето и време за закуски, след което срещата ще бъде продължена. По време на прекъсването, както разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест. Позволете ми да ви напомня, господа, че на полувремето сменяте вратите. Освен това, моля ви, внушете на отборите си, че вратата, към която следва да стрелят, не е тази зад гърбовете им. Ако забележа сериозно нарушение, играчът ще бъде отстранен от игрището. Значително по-дълго разсвирване, което поне колкото се отнася до мене, ще продължи докато ми свърши дъхът, ще обозначи края на срещата. Ако може още веднъж да ви напомня, че, както вече ви обясни командир Ваймс, в границите на тези четири доста мърляви тебеширени странични линии, аз съм правомощният носител на власт, отстъпващ единствено на самите богове, макар че и те не са застраховани. Ако в който и да е момент от срещата се изясни, че самите правила са непрактични, аз ще ги променя. След сигнала на моята свирка, ще издигна жезъла си и ще активирам магия, която ще възпрепятства действието на всяка друга магия в рамките на тези свещени линии, докато не обявя край на срещата. Ясно ли е?