- „На едро ще ви купим, дължите ни пари!”
Гленда, с ръка през гърдите, колкото и стигаше дължина на ръка, рискува да метне поглед към каквото сигурно се наричаше Кралска Ложа тъкмо навреме да види как Ветинари вдига златообразно оцветената купа и възторжените възгласи се развихриха. Анкх-Морпорк не беше много петимен да приветства Патриция си, но виж златото градът приветстваше и да го събудиш от сън. И все пак на Гленда и се стори, че дочу някакъв странен отглас, идещ като че из-под земята, като че ли целият стадион беше една огромна уста... И после усещането се загуби. А денят продължи.
- Господа? Играчите да заемат местата си, - рече високомерно Архиканцлерът на Бързнек.
- Ъ, може ли за един момент, сър? - примъкна се набързо до него Трев.
- Ах, да. На Дейв Младонадеждов момчето, - сети се бившият Декан - Сега ще играем ритнитопка, господин Младонадеждов, както сигурно сте забелязал.
- Да, сър, ама нали, ъ, такова...
- Можете ли да ми посочите някаква убедителна причина да задържа началото на срещата? - поиска да знае съдията.
Трев се предаде.
Хенри извади монета от джоба на жилетката си и викна:
- Муструм?
- Ези, - каза Архиканцлерът и не се падна ези.
- Отлично, господин Праскин... у кого е топката?
Пльонг! Пльонг!
Лут хвана топката във въздуха и отговори:
- У мен, сър.
- О, вие бяхте треньорът на Академик.
- Да, в случай на необходимост, играещ треньор.
- Господа, забележете: оставям топката в центъра на игрището.
Вярно си беше, че Архиканцлерът по-рано наричан Декан се възползваше на поразия от падналата му се възможност. Той отстъпи няколко стъпки, направи драматична пауза, извади тържествено свирка от джоба си и я размаха. Наду я със сила, на каквато беше способен само мъж с неговите габарити. Лицето му затрепери и почервеня. Тогава той вдигна мегафона до устата си и изкрещя:
- Всяко мамино синче, дето не си е донесло екипа, ще играе по бели гащи!
Последва викът на Пондър:
- Някой ще ми каже ли, кой му е дал това?
Народът изрева и можеше да се чуе, как смехът се разпространява все по-нататък, плъзвайки по улиците, всеки разказваше нататък и се надигаха такива спомени, че двама души се заеха да пишат извинителни бележки от майките си.
На едната врата Библиотекарят се превъртя на ръце на горната греда и кацна отгоре й за по-добра видимост. На другата врата Чарли Бартън, вратарят на Юнайтед, методично си разпалваше лулата. А човекът с най-тежкия проблем на стадиона този ден, като се изключи може би Трев, беше редакторът на „Вестника” г-н Уилям дьо Слов, който просто не можеше да повери на някакъв си подчинен репортажа за това уникално, възможно най-престижно събитие, но не беше много сигурен, как точно да процедира.
При началния сигнал той изкара следното:
Предводителят на Юнайтед, (може ли да бъде наречен „предводител”? Трябва да намеря по-подходящ термин за него, но това ще го оправя в офиса), та той, по всичко личи, не е наясно, какво да прави с топката. Архиканцлер Ридкъли (BF, ... А не, това ще го попълня по-късно) изстрелва топката силно напред, добре де, по-точно тя уцелва Джими Уилкинс, бивш играч на Миньор, който не личи да знае, какво да прави с нея. Не, не, той я хваща с ръце! С ръце! Реферът, който е бивш Декан на Невиждания Университет, го привиква за, както предполагам, опреснителен курс по правилата на този нов спорт ритни-топката.
Мегафон, мислеше си Дьо Слов, ето какво ми трябва, извънредно грамаден мегафон, така че да мога да казвам на всички, какво се случва.
Топката е връчена на, момент да видя, номер 69, о да, многостранно надарения професор Бенго Макарона, който, съгласно новия правилник, има правото на така наречения пряк свободен удар от мястото, където е било извършено нарушението и, какво виждам, Бенго Мака... съжалявам, професор Бенго Макарона от Академик Невиждан се засилва и ... мили богове! Топката профучава през цялото поле на височината на гърдите, издавайки звук като подплашен пъдпъдък (да проверя Природораучните Бележки за съответствие със съответното подобие) и уцелва г-н „Възголемия” Чарли Бартън в стомаха с такава поразителна сила, че го отнася чак в мрежата! Какъв спектакъл! И това, както изглежда е гол! В смисъл не гол човек, а „гол” според правилата на играта, струва ми се! Цялата публика е на крака, въпреки че, технически погледнато, повечето и до този момент бяха на крака [той пишеше съвестно, следвайки добре известното желание на журналистите да уточняват всичко]. И да, ето, те скандират името на героя на този миг и припевът разнесъл се от устните на привържениците на Академик в техния триумф по всичко личи е: „Само Макароона, само Макароона, един е Макароооо-нааа”[61]. Не, не. Нещо се случва. Макарона напуска игралното поле и оживено говори нещо на публиката. Като че ли им чете конско. Тези, които са го чули изглеждат омърлушени.