В този момент един от помощниците на редактора дотича с кратко съобщение за произтеклите от другата страна на полето събития. Дьо Слов записваше бързо, надявайки се, че импровизираната му стенография няма да го подведе.
С цялата гореща кръв и решимост, толкова очарователно типични за жителите на Генуа, професор Макарона очевидно настоява всякакви приветствени скандирания в негова чест да включват цялото му име и пълния списък на научните му титли, които той в момента услужливо записва. Наблюдава се също така суматоха около вратата на Юнайтед, където няколко съотборника на Чарли Бартън му помагат да си намери лулата, както и, както подтвърждават нашите източници [редакторът на „Вестника” обожаваше израза „както подтвърждават нашите източници”], другата половина от баницата със свинско, която той, както подтвърждават нашите източници, е ял по време на отбелязването на гола. Очевидно, също както и мнозина от нас, той е подценил скоростта на новата топка.
А сега виждаме топката отново в средата на полето, където се разбунват нови пререкания.
- Но те нали току що вкараха гол! - оплакваше се г-н Праскин.
- Да, точно така, - каза бившият Декан леко прегракнало - Това значи, че те вкарват топката в игра.
- Но значи, че ние не я ритаме, а нали току що ни вкараха гол!
- Да, но правилата са такива.
- Но това не е честно, и ние искаме да ритаме, те ритаха последни.
- Но играта не се решава с ритане, господин Праскин, а с това, какво постигате с него.
И ето, Архиканцлер Ридкъли се засилва. Извръща се пъргаво и запраща топката към собствената си врата!
Редакторът пишеше бясно:
Почти целият отбор на Юнайтед се втурва напред за да се възползва от това удивително faux pas, не съумели да осмислят [редакторът обичаше и този израз, както беше много по-завъртяно от „не забелязали”], че прочутият Библиотекар на Невиждания Университет току що...
Той се спря, премигна, сграбчи за яката един от помошниците си току що дотърчал с пълния списък на научните титли на Бенго Макарона и го натири в стола си.
- Пиши всичко, каквото ти диктувам! - кресна му той - И дано твоята стенография е по-добра от моята, защото ако не е, утре си уволнен. Това е безумие!
Направили са го нарочно, обзалагам се, че са го направили нарочно. Той ритна топката директно към собствения си вратар, обзалагам се, съзнавайки, че ще може да се възползва от всеизвестната мощ на горната част от тялото на Библиотекаря за хвърляне на топката почти през цялата дължина на полето. И ето го Бенго Макарона, в една или друга степен останал незабелязан от съперниците си, стремително насочил се към летящата сфера, докато Юнайтед са напуснали крепостта си подобно на злощастните Мараниди по време на първата Продостийска война [редакторът с гордост смяташе себе си за познавач на класическата литература].
- Никога не съм виждал подобно нещо! - изкряска той в ухото на почти оглушалия си помощник - Те подведоха целия Юнайтед да се озоват от неправилната страна на терена.
И ето го Макарона. Топката е като че ли залепена за крака му. И ето насреща му остава единственият член на злополучния тим Юнайтед, който знае, какво предстои. Г-н Чарз Бартън „Възголемия”, който независимо от всичко излиза с разклатена походка от вратата си като Гигантския Октоподий при вида на мормидонските орди.
Редакторът замлъкна, забравил ума и дума при вида на съкращаващото се разстояние между двамата мъже.
- О не! - възкликна той.
Народът гръмко възликува.
- Какво стана? - залюбопитства помощникът с готов за бой молив.
- Видяхте ли? Видяхте ли? - косата на редактора беше разрошена и изобщо той приличаше на мъж на границата на умопобъркването - Макарона пробяга в кръгче около него! Нямам представа, как топката можа да се задържи на крака му.
- Искате да кажете, че го е финтирал? - поиска да уточни помощникът.
Шумът на тълпата щеше да е ослепителен, ако можеше да се види.
- Още един гол, - рече редакторът отпускайки се обезсилен на стола си - Два гола за няма и две-три минути! Не, той не го финтира, а го обиколи в кръгче! Два пъти! И, кълна се, накрая бягаше даже още по-бързо.
- А, да, - сети се помощникът не спирайки да пише - Веднъж бях на лекция за този вид неща. За това, как нещата не падат върху космическата костенурка, сър. Подобно на ефекта на прашката, той може да е придобил допълнителна скорост от въртящия момент, докато е обикалял внушителната талия на вратаря, сър.