- Виж само! С ботушите на тея може да се бичат дъски, - добави протестите си Ридкъли.
- Да, действително, скъпи ми Муструм, тоест, извинявайте, капитане, обаче все още няма правила относно допустимите за носене обувки, докато, ако не друго, точно такъв вид ботуши традиционно са се използвали в играта ритни-в-топката.
- Но тея тук човек убиват!
- Не се и съмнявам накъде клоните, но какво очаквате от мен? - сви рамене Хенри - Имам предчувствието, че ако в този момент прекратя мача, ние двамата с вас няма да се измъкнем от тази ситуация живи, защото дори ако самите ние избегнем яростта на тълпата, по никакъв начин няма да съумеем да избегнем гнева на Ветинари. Срещата ще продължи. За Академик Невиждан би могъл да излезе някой от резервните играчи, а пък аз ще, я да видим... - той извади бележник - А, да, аз отсъждам пряк свободен удар точно от мястото на този нещастен инцидент. И бих искал да добавя, че отсега нататък ще гледам много строго на всякакви бъдещи „инциденти”. Господин Праскин, моля, разяснете това на вашите съотборници.
- Пряк свободен, баба ми! - избухна Трев - Те току що пребиха най-добрия ни играч, а вие ще ги оставите да им се размине и да се подсмихват под мустак?
Реферът обаче беше, в крайна сметка, бившият Декан. Тоест мъж навикнал на конфронтации лице в лице и нос в нос с Муструм Ридкъли. Той хвърли на Трев един смразяващ поглед, обърна се много подчертано към Архиканцлера и рече:
- А вас, капитане, ви моля, внушете на отбора си, че решенията ми са окончателни и не подлежат на обжалване. Отпускам ви пет-минутна почивка, която да използвате за тази цел, както и за да могат някои от вашите момчета да изнесат горкия професор Макарона от полето и да потърсите някакъв шарлатанин да го прегледа.
Глас точно из-зад гърба му изрева:
- Направо тук до вас има един такъв, сър.
Те се извърнаха. Един мъж малко по-голям от живота, с цилиндър на главата и малка чанта в ръка им кимна.
- Доктор Лоун, - поздрави Ридкъли - Не очаквах да ви срещна тук.
- Нима? - отвърна наежено докторът - За нищо на света не бих пропуснал такова нещо. А сега някои от момчетата ви да го докарат ей в този ъгъл и аз ще го погледна. Сметката ще я изпратя на вас, нали, Муструм?
- Не бихте ли желали да го закарате на някое по-спокойно местенце? - предложи реферът.
- Няма страшно! Искам да я държа под око тази игра.
- Размина им се, - изкоментира Трев, докато се връщаха към тъч-линията - И всички знаят, че им се размина.
- Останалите от отбора са все още на линия, Господин Трев, - заутешава го Лут докато си връзваше обувките.
Сам си ги беше направил, не ще и дума. Приличаха на ръкавици.
- Аз също, - продължи Лут - Нали аз съм първа резерва. Обещавам, че ще направя всичко по силите си, Господин Трев.
До този момент денят беше доста скучен за Библиотекаря след единствения му светъл момент под блясъка на слънцето. Между гредите не се случваше нищо интересно, той започна да огладнява и беше много приятно изненадан от появата на едър банан точно пред вратата[62]. По-късно всички се съгласиха, че в ритнитопкова обстановка тайнствено появил се плод би трябвало да бъде посрещнат с известна доза предпазливост. Той обаче беше гладен, това пред него беше банан и, метафизично погледнато, всичко беше добре издържано. Той изяде банана.
Гленда, горе на трибуната, се зачуди, само тя ли е забелязала стряскащо жълтия плод в полета му, след което, проследявайки обратно траекторията му, съзря гледаща право към нея от тълпата, ухилена до уши, г-жа Аткинсън, майка на Смрадльо, който сам по себе си беше неуправляем снаряд. Всеки, някога бил в Мелето я знаеше като виновница за всевъзможни изобретателни хулигански прояви. И винаги й се разминаваше, защото никой в Мелето не би ударил възрастна жена, особено ако до тази жена стои Смрадльо.
- Извинявайте, - скочи на крака Гленда - Незабавно трябва да сляза долу.
- Няма начин, обич моя, - опита се да я вразуми Пепе - Тук е гъз до гъз. Меле и половина.
- Пазете Жулиета, - заръча му Гленда, наведе се напред и потупа по рамото най-близкостоящия човек - Трябва да стигна до долу колкото се може по-бързо. Нали нямате нищо против да прескоча?
Човекът погледна покрай нея към сияйната фигура на Жулиета и откликна:
- Нищо против нямам, стига да убедите приятелката си да ме целуне едно хубаво.
- Не, но аз ще ви целуна.
- Ъ, няма нужда госпожице, но хайде, дайте ръка.
Слизането и мина умерено бързо, както я предаваха от ръка на ръка, в съпровод от пиперливи шеги, множество весели ръгания между мъжете и определено усещане на удовлетворение от страна на Гленда, че е обула най-големия си и най-непроницаем чифт гащета[63].