- Някой, който не може да си позволи по девет пъти, - поясни с равен глас Пондър - Бихме могли да поспестим пари ако спазваме здравословна диета от зърнени храни и пресни зеленчуци. Това би ни позволило да запазим платото със сирената с избор от, примерно, три вида сирене.
- Три вида сирене не е избор, а издевателство! - възмути се Лекторът по Съвременни Руни.
- Или пък бихме могли да изиграем една игра на ритнитопка, господа, - плясна весело с ръце Ридкъли - Само една игра. И толкова. Толкова ли е мъчно това?
- Толкова мъчно като лице размазано от подкован ботуш, предполагам? - изказа се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания - Хората направо ги размазват по паветата!
- Ако всичко друго се провали, бихме могли да намерим доброволци от студентското тяло, - подметна Ридкъли.
- По-добре да се каже направо „труп”.
Архиканцлерът се облегна в креслото си:
- Какво прави от един човек магьосник, господа? Умението с магиите ли? Да, разбира се, но ние, събралите се на тази маса знаем, че за подходящия ум, те не са толкова трудни за придобиване. За това не трябва някаква, тъй да се каже, магия. Небеса, даже и вещиците се справят. За един потребител на магия обаче е нужно такова устроение на ума, което да се вглежда малко по-надълбоко в света и начина по който той работи, в начина по който теченията му оплитат съдбините на човечеството, и тем подобно и тем подобно и тем подобно. Накратко, той би трябвало да е такава личност, която да е в състояние да изчисли, че гарантираното пълно отличие си струва временното неудобство да си търси зъбите по паважа.
- Да не би сериозно да предлагаш да даваме дипломи за прости физически дадености? - не повярва Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Не, разбира се, че не. Сериозно предлагам да даваме дипломи за изключителни физически дадености. Бих ли могъл да ви напомня, че пет години подред гребах за този университет и имам Браун?
- И какво добро е донесло това, ако не възразявате?
- Е, на вратата ми пише „Архиканцлер”. Спомняте ли си защо? Академичният Съвет по онова време прие много правилния възглед, че може би е настъпил моментът за водач, който да не е нито малоумен, нито луд, нито умрял. Дори да приемем, че повечето от това не е точно квалификация в нормалния смисъл на думата, но би ми се искало да считам, че лидерските умения, тактиката и творческо мамене, които развих по реката, са помогнали. И така, в наказание за греховете ми, които всъщност не си спомням да съм извършвал, но които трябва да са били доста въпиющи, се озовах на върха на окончателен списък от един човек. Избор от три вида сирене ли бяхте споменали, господин Стибънс?
- Да, г-н Архиканцлер.
- Само проверявах, - Ридкъли се наведе напред - Господа, сутринта, поправка, по-късно тази сутрин, възнамерявам да заявя твърдо на Ветинари, че университетът има намерение пак да играе ритни-топката. А тази задача се пада на мен в качеството ми на пръв между равните. Освен ако някой от вас не желае да си опита късмета в Продълговатия Кабинет, само кажете и отивате.
- Той, знаеш ли, ще заподозре нещо, - предупреди Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Той всичко подозира. Ето защо е все още Патриций, - Ридкъли стана - Обявявам това засе... тази твърде затегнала се закуска... за закрита. Господин Стибънс, елате с мен!
Пондър забърза след него с притиснати до гърдите си книги и щастлив, че има извинението да се измъкне, преди останалите да са се нахвърлили срещу него. Носителят на лоши новини никога не е популярен, особено когато ги носи на празно блюдо.
- Архиканцлере, аз... - започна той, но Ридкъли вдигна пръст пред устните си.
След кратка наситена тишина отвътре внезапно се развихри цял ръкопашен фестивал на безмълвно боричкащи се мъже.
- Браво на тях, - заключи Ридкъли и тръгна по коридора - Чудех се, колко ли време ще им трябва да осъзнаят, че може би за последен път за известно време занапред виждат препълнена количка със закуски. Насмалко да се изкуша да изчакам да ги видя как ще излязат кламбуцайки се и с прогизнали роби.
Пондър го зяпна:
- Да не би да се радвате на това, г-н Архиканцлер?
- Божичко, не, - отговори с пробляснали очи Ридкъли - Как можа да си помислиш такова нещо? Освен това след някой друг час ще трябва да кажа на Хевлок Ветинари, че възнамеряваме да извършим спрямо него лично оскърбление. Едно нещо е невежествената тълпа да се покосява взаимно, но не вярвам, че ще го зарадва перспективата и ние да се присъединим.
- Разбира се, сър. Ъъ, има още една дребна подробност, сър, една малка задачка-закачка, ако щете... Кой е Лут?