- Вие им подарихте цял гол, сър, - напомни Пондър, когато пак застанаха с Ридкъли на позиции.
- Аз изцяло се доверявам на господин Лут на вратата, - рече Ридкъли - И ще им покажа аз на тях, какво става с тези, които се опитат да отровят магьосник.
Свирката свирна.
- Слизай от там бе, келеш, и дай двайсет! Извинявайте, господа, нямам представа защо го казах това...
Това, което става с хората, опитващи се да отровят магьосник е, най-малкото в краткосрочна перспектива, че получават предимство в ритнитопковска среща. Отстъствието на професор Макарона беше убийствен удар. Той беше темелът, около който се градеше цялата университетска стратегия. Окрилени, Юнайтед натиснаха здраво.
И все пак, мислеше редакторът на „Вестника” легнал на тревата до самата странична линия редом с иконографиста си, магьосниците с мъка удържаха натиска. Той записваше колкото можеше, мъчейки се със сетни сили да не обръща внимание на валящите откъм публиката жълти хартии от баници, жълти бананови кори, омазани с жълто торбички от грахова яхния и от време на време от по някоя бутилка, доскоро съдържала жълта бира. Кой ли е играчът с топката? Той се свери с бележката, където беше надраскал списъка по номера. А, да. Юнайтед беше нахлул в половината на Н.У. и ето го Анди Изцепков, по всичко личи много неприятен тип и... това нали не може да е обичайна ритнитопковска практика. Други играчи се бяха построили около него. Той напредваше посред обръч от телохранители. Дори и останалите му съотборници изглежда не бяха наясно какво става, но г-н Изцепков все пак успя да отправи приличен удар към вратата, майсторски прихванат във въздуха от... Господин Лут. Той хвърли кратък поглед на листчето, ах, да, оркът и добави в бележника си: „който очевидно е доста вещ в сграбчването на големи кръгли предмети”. Но веднага се засрами и го задраска. Въпреки всичките жълти боклуци нападали по мен, каза си той наум, ние не сме жълта преса.
Оркът.
Лут подскачаше натам насам пред вратата мъчейки се да намери поне някой на позиция, където да може да направи нещо с топката.
- Не може да се мотаеш така цял ден, Оркче, - каза му застанал точно пред него Анди - Рано или късно ще я пуснеш, Оркче. Няма кой да ти помогне сега, а, Оркче? Казват, че си имал яки нокти. Покажи си ноктите, Оркче. Та да си спукаш топката.
- Убеден съм, че имате потиснати проблеми, господине.
- К’во?
Лут шутира от ръка, прехвърли Анди и някъде откъм гмежта, в която падна топката се чу хрущене, последвано от крясък, последван от свирка, последвана от скандиране. То започна някъде откъм местонахождението на г-жа Аткинсън, но бързо се разпространи:
- Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк! Орк!
Ридкъли се изправи на крака поклащайки се.
- Копелетата мръсни ми видяха сметката, Хенри, - изкрещя той с глас едва-едва чуващ се заради скандирането - Капачката! Проклетата му колянна капачка!
- Кой беше? - попита реферът.
- Откъде да знам? Беше адски калабълък, досущ като старата игра! И не може ли да ги накараш да престанат с тея проклети викове? Не е работа да се разправят такива неща.
Архиканцлер Хенри надигна мегафона си:
- Господин Праскин?
Капитанът на Юнайтед си проби път през гмежта с доста смутен вид.
- В състояние ли сте да контролирате вашите фенове?
Праскин сви рамене:
- Извинявайте, сър, какво може да се направи?
Хенри огледа Хипопотамодрума. Какво можеше да направи който и да е? Това си беше тълпата. Мелето. Нямаше водач. Нямаше си задник, който да сриташ, нямаше пръсти, които да настъпиш, нямаше си дори адрес. Просто присъстваше и викаше, защото всички други викаха.
- Добре тогава, можете ли да контролирате поне отбора си? - продължи той.
За негова изненада г-н Праскин сведе поглед.
- Не напълно, сър. Извинявайте за което, сър, ама каквото такова.
- Още едно произшествие от този род и прекратявам мача. Предлагам да напуснеш полето, Муструм. Кой е резервният капитан?
- Пак аз! - обяви Ридкъли - Но при настъпилите обстоятелства назначавам за свой заместник господин Нобс.
- Ноби Нобс ли? - ахна бившият Декан.
- Без роднински връзки, - намеси се много припряно блюстител Нобс.
- Най-после един свестен избор, - въздъхна Трев - Нобсчо е мъжко момче.
- Да, но това тук нали не е момчешка работа, - възрази Гленда - И знаеш ли какво? - додаде тя надвиквайки бесния рев на тълпата - Каквото и да си мисли стария Декан, точно сега той просто не може да спре играта. Тоя стадион направо ще изригне!