По лицето на Трев се стичаха сълзи. Без никаква милост Гленда се взря в очите му:
- Младонадеждов! Младонадеждов!
- Ами старото ми майче?! - проплака Трев.
И тогава Жулиета се протегна и го целуна и за момент сълзите му като че ли се посребриха:
- Младонадеждов?
Трев застина само помръдвайки с пръсти под съпровода на приветствените възгласи, докато накрая не присви рамене. После извади от джоба си своята очукана тенекийка и я връчи на Гленда, след което се обърна пак с лице към терена.
- Извинявай, Мамче, - промълви той сваляйки си палтото, - но това е ритнитопка. А аз си нямам дори фанелка.
- Ние се погрижихме за това, - успокои го Гленда - Още докато ги шиеха.
Тя извади една от дълбините на чантата си.
- Номер четири. На Тате номера.
- Да, - потвърди Гленда - Знаем. Чуваш ли, как те поздравяват, Трев?
Трев явно отчаяно търсеше повод за измъкване.
- Ама аз изобщо не съм тренирал с новата топка. Нали ме знаете, аз съм само по тенекийките.
- Това е топка за ритнитопка. Просто топка за ритнитопка, - възрази Лут - Ще му схванете цаката за няма и секунда.
Към тях се зададе наперено и бившият Декан.
- Е хубаво, всичко това беше толкова трогателно, с нотка на похвален патос, дами и господа, но е крайно време да подновим тази ритнитопковска среща, така че бих бил много благодарен на всички не-играчи да се оттеглят оттатък страничните линии, - занадвиква шума на публиката той.
Трев се раздели с Лут при вратата.
- Не се безпокойте, Господин Трев, - ухили му се оркът - С мен на вратата и вас в нападение няма как да паднем. Втори път няма да ме изненадат така, - той понижи глас и хвана Трев за рамото - Като се напекат нещата от тази страна, бягайте като за световно към тяхната врата, а аз ще се погрижа да получите топката.
Трев кимна и закрачи по тревата под приветствията на тълпата.
Редакторът на „Вестника” по-късно описа последвалите събития както следва:
В този момент Юнайтед изглежда почувстваха, че разполагат с печеливша стратегия и хвърлиха всичките си сили в университетската половина в грандиозно разбъркване очевидно не подлежащо на съдийски контрол.
Сърцатият орк-бранител обаче също си беше научил урока и на два или три пъти стана герой на деня с великолепни спасявания, в един от случаите шутирайки, както се изясни, директно в главата на един от настъпващите противници, зашеметявайки го и хващайки рикоширалата обратно топка, след което изчиствайки я от ръка далече в половината на съперника, където я пое Тревър Младонадеждов, син на всеизвестния ритнитопковски герой от миналото и я поведе от неочаквана посока към вратата, където г-н Чарли Бартън беше комфортно снабден със стол, маса и късен обяд, както и двама корави защитници, очевидно поели задачата и пиле да не прехвръкне.
Цялата арена, по всичко личи, спотаи дъх, когато младият рицар нанесе ужасяващ удар, който, уви, мина само на няколко пръста от целта и успя само да разтърси дървените части на вратата, след което отскочи към защитниците. Върпеки това Младонадеждов се пребори за нея като обладан от зли духове и духовете на привържениците пак се повдигнаха, когато двамата защитници се сблъскаха помежду си, което даде на талантливия младеж шанса отново да запрати лекокрилото кълбо към крайната му дестинация.
Вашият дописник е уверен, че дори поддръжниците на Юнайтед се включиха във всеобщия разочарован стон, когато за втори пореден път изстрелът му не успя да намери мрежата, а отново една от гредите, след което рикошира почти в краката на Х. Капстик, който без да губи време я запрати мощно към половината на Академик преди да донесе нови беди за отбора му.
И за пореден път непреодолимият г-н Лут отби поредица от атаки, докато доста жалкият остатък от защитата на университетските момчета доказа на всички, че майсторското владение на вълшебния жезъл не помага много, ако човек не знае, за какво са му краката.
На този етап на играта Преподавателят по Тъмни изкуства д-р Дж. Хикс беше позорно отстранен от полето, след като настойчивите викове „Кой е педерасът в черно?” обърна вниманието на съдията върху неговите опити да заколи Ф. Брискет, един от придобилите лоша слава братя Брискет с душоизпиващия кинжал на Смъртоносната Вампирска Кралица-Паяк. Който, както бе установено впоследствие, се оказа, че не е нито магически, нито даже метален, а е идентифициран като един от артикулите, продавани в Магазина за шегаджийски принадлежности „Бофо” на улица „Десето яйце”. Бълващ очевидно кръвосмразяващи клетви относно някакъв университетски устав, д-р Хикс се наложи да бъде извлечен от полето от членове на собствения си отбор, оставяйки нашите дръзновени вълшебници в още по-печално и заруднително положение, вероятно мечтаещи да имаха вълшебно килимче, което да ги измъкне от тази каша!