Е, поне тирадата на д-р Хикс и опитите му да завлече земята със себе си, им спечели мъничко време. Гленда притича до страничната линия при разчорления и оклюмал Трев.
- Какво стана, Трев? - попита тя - Беше сам пред вратата. Голът ти беше право в ръцете, добре де, право в краката ти.
- Топката не ще да върви, както я искам, - оплака се Трев.
- Значи трябва да я накараш да върви както искаш. Това е само ритнитопка.
- Ъхъ, ама се мъча да се уча в крачка посред целия тоя бардак.
- Е добре, поне почти успя. Все още не сме загубили мача, а сме още само в първото полувреме.
Когато играта беше подновена, съгласно редактора на „Вестника”:
Мъжете с островърхите шапки отчасти възвърнаха куража си и капитан Набс поведе съгласувана атака целяща нова намеса в обяда на Чарли Бартън, обаче за всеобщо смайване синът на Дейв Младонадеждов продължи да показва само най-бегло запознанство с изкуството на бележенето на голове и изглеждаше сякаш единственият му шанс да подобри резултата, би бил да прати топката на колет по пощата.
И тогава, за всеобщ потрес, окултната чета явно доказа, че е много по-добра на билярд, отколкото на ритнитопка, когато поредният мощен, но неточен опит на Младонадеждов да намери вратата за пореден път отскочи от гредата и уцели главата на професор Ринсуинд, който, в интерес на истината, бягаше в противоположната посока и се озова в мрежата, преди който и да е, в това число Чарли, да разбере, какво става.
Публиката посрещна събитието с весели викове, но само защото в този момент играта, поне според нашето мнение, се беше превърнала в комедия. Уви, нямаше нищо комично във факта, че в няколко сектора на Хипопотамодрума избухна ръкопашен бой между шайки от съперничещи си запалянковци, несъмнено подтикнати към това от позорното представяне на играчите...
Когато противниковите страни заеха местата си или най-малкото се заразмотаваха приблизително около местата си, съдията привика двамата капитани за кратка беседа.
- Господа, не ми е съвсем ясно, какво си мислите, че правите тук, но съм напълно сигурен, че не е точно ритнитопка, и твърдо възнамерявам впоследствие да проведа разследване. Междувременно, преди някой да бъде осакатен и, преди всичко, преди тълпата да започне взаимно да се разкъсва на мръвки и да се изяжда, аз ви заявявам, че следващият отбелязан гол, ще бъде последният за срещата, независимо, че сме все още в първото полувреме, - той изгледа многозначително Праскин и добави - Искрено се надявам, че някои играчи ще се допитат до своята съвест. Ако мога да се изразя така, каквото и да стане, ще има внезапна смърт. Отпускам ви пет минути да доведете това до сведението на отборите си.
- Съжалявам, сър, - заоглежда се притеснено Праскин - Някои от момчетата ми аз сам не бих си ги избрал, ако ми разбирате намека. Но ще си поговоря с тях, не се съмнявайте.
- Ако питате за моето мнение, това може да помогне, само ако същевременно ги удряте с чук по главите, господин Праскин. Те са отвратителни. А вие разбирате ли ме, господин Нобс?
- Аз мисля, че по-добре да продължим както си е. Докато си жив, бориш се.
- И аз също желая да останете живи до края на борбата, но подозирам, че вашата молба за допълнително време прикрива надеждата, че господин Младонадеждов ще успее да се научи да играе ритнитопка, но се боя, че това няма да се случи в близките години, дори и всеки ден от тях да е великден.
- Добре де, сър, но не бихте ли могли... - започна Праскин.
- Господин Праскин, аз си казах думата, а аз съм реферът и точно сега аз съм най-близкото нещо до боговете.
„Аз съм най-близкото нещо до боговете”. Все едно отекна ехо. Но по-меко. По-ведро. Той се огледа.
- Какво? Казахте ли нещо бе хора?
„Най-близкото нещо до боговете”. И се чу нещо като пльонг! Но топката нали беше все още в ръцете му? Той я зяпна. И дали само така му се струваше или във въздуха имаше нещо? Нещо... във въздуха... като сребристата светлина на ясен зимен ден.
Трев мърдолеше на място с позорен трепет, чакайки продължението на играта. Като вдигна поглед, видя, че Анди Изцепков го наблюдава.
- Скъпото ти татенце май си намери лика прилика, - подметна весело Анди.
- Знам те аз тебе, Анди, - отвърна морно Трев - Знам те накъде биеш. Сгащваш на тясно някой нещастен балък и го бъзикаш, докато не му избият чивиите, тъй че той да е почнал, нал’тъй? С мен това нема да мине, Анди.