- То на теб все едно нещо ти минава, а?
- Хич не те слушам, Анди, - отсече Трев.
- А, слушаш, слушаш.
Трев пак въздъхна.
- Аз тебе те наблюдавах. Теб и твойте дружки адски ви бива да биете къчове, като не ви гледа рефера, а той к’вото не види, нищо не може да направи.
Анди понижи глас:
- Добре, ама аз мога да направя нещо за теб, Трев. Няма да излезеш от тук на крака, кълна се. С краката напред ще излезеш.
И се чу свирка, последвана от неудържимото:
- Всяко момче, дето си е забравило екипа, ще играе по бели гащи!
- Внезапна смърт, - обяви бившият Декан и двата отбора се сблъскаха, и от бъркотията се появи с топката в краката си Анди, защитаван по фланговете си от неговата непочтена стража.
Пондър Стибънс, застанал на пътя им, успя да пресметне страшно бързо много неща, като например скорост, посока на вятъра и възможност да бъде физически размазан по земята. Въпреки всичко той се опита да направи каквото може, но след сблъсъка остана проснат по гръб. Както се изрази редакторът на „Вестника”: „...в тази сцена на отчаяние, объркване и разбъркване един единствен защитник, Лут, делеше Юнайтед от победния им гол...”
И тогава точно зад Лут се разнесе рев. Той не посмя да се озърне, но някой скочи върху горната греда, разтърсвайки я, слезе от нея на земята и посочи, посредством голям мазолест палец, че услугите на Лут вече не са необходими. Около устните на Библиотекаря беше останала зеленикава коричка, но тя беше нищо в сравнение с пламъка в очите му.
И в този момент, съгласно редактора на „Вестника”:
Без да бъде видимо смутен от завръщането на знаменития горски човек в лагера на магьосниците, Изцепков предприе още един опит за победен удар, спрян обаче с една ръка от Библиотекаря и без никакви усилия прехвърлен обратно в полето на Юнайтед. Сега, когато под залог беше резултатът на цялата среща, останахме с впечатлението, че всеки играч до последния се устреми към топката, подобно на сюрия момчета боричкащи се в калта за обладанието на традиционната консервена кутия. Но все пак г-н Нобс, за когото ни увериха, че нямал роднинска връзка, съумя да открие пространство пред споходения от лош късмет г-н Млаконадеждов за нов шанс да последва стъпките на баща си, който шанс той пропусна за, според нашите изчисления, не повече от сантиметър разстояние и топката бе уловена от Възголемия Бартън, веднага след това рухнал на земята поради задавяне, понеже, както научихме, е бил натикал в устата си внушително парче пай за да освободи ръцете си.
- Не трябваше да става така, - промълви Гленда и мисълта отекна като ехо в главата и: „Не трябваше да става така” - Трев трябва да спечели, иначе просто не може.
И гласът и пак се отрази; възможно ли е да имаш ехо в главата си? Те ще паднат, нали? Ще паднат, защото Анди знае, как да нарушава правилата.
Правилата.
„Аз съм правилата”.
Тя се озърна, но с изключение на доктора и неговите стенещи или, в случая с Ридкъли, псуващи подопечни, наоколо нямаше никого, ако не се брои Жулиета, гледаща играта с обичайната си завеяна усмивка.
- Божичко. Ама на тях им трябва само един удар в целта, - произнесе на глас Гленда.
„Аз съм целта”, - долетя пак от нищото тихият глас.
- Чу ли това? - попита Гленда.
- К’во? - не разбра Жулиета, обръщайки се към Гленда, така че се видя, че тя плаче - Трев шъ падне.
„Аз съм топката”.
Този път гласът дойде от джоба й и тя извади от там тенекийката на Трев.
Когато доктор Лоун изпъшка и се впусна през полето към задавилия се Чарли (както по-късно описа събитията „Вестникът”), тя го последва и незабелязано се примъкна до г-н Нобс.
- Ако не искаш до края на живота си да останеш без чаша чай или парче кекс нощем, г-н Нобс, ритни топката към мен. Лесно ще ме намериш, защото ще врещя като луда и ще се държа идиотски. Направи, кавото ти казвам, ясно?
„Направи, каквото тя ти казва, ясно?” - чу се ехото.
- И какво ще направиш, ще я хвърлиш обратно ли?
- Нещо такова, - отвърна уклончиво Гленда.
- И какво добро ще ни донесе това?
- Ще ви донесе победа в мача, ето какво. Помниш ли правило 202?
Тя го остави да се чуди и хукна към Г-жа Уитлоу и мажоретките, които сега нямаха за какво да викат.
- Мисля, че в този момент трябва да окажем на момчетата мощна подкрепа, - предложи тя - Нали така, Жулиета?
Жулиета, послушно влачила се след нея, се съгласи:
- Да, Гленда.
„Да, Гленда”. Ето го пак. Едни и същи думи. Два гласа.
Г-жа Уитлоу не беше от хората, които биха приели заповед от главата на Нощната Кухня, затова Гленда се наклони към нея и добави: