Той не забеляза адския порив на Анди, докато грамадният тежък ботуш не го изрита точно в слабините, толкова тежко, че очите на всички зрители от мъжки пол се насълзиха от съчувствие.
За втори път за това денонощие Трев усети, как микроризницата пропява с разместването на хилядите си звена и бързото им завръщане по местата им. Все едно нежен зефир беше полъхнал под гащите му. С изключение на това, той не усети нищо.
А пък Анди усети. Просна се на земята превит на две, издавайки някакъв съскащ звук измежду зъбите си.
Някой потупа Трев по гърба. Беше Пепе.
- Значи си обул мойте гащи, а? Добре де, очевидно не са баш моите. Трябва да си самоубиец за да ми вземеш гащите. Както и да е, сетих се как да го нарека това нещо. Ще се казва възмездий. Даже няма да може да се изфука човек, че това ще спре всички войни, щото не мога да си представя каквото и да е да спре войните, но поне ще отпрати грубата сила обратно откъдето е дошла. А и не жули, нали?
- Не, - промълви смаян Трев.
- Тебе не, ама него да! Ама пък, честна дума, бива си го този. Което ми напомня, че ми се ще да те снимам по гащи.
Анди бавно се надигаше, приемайки вертикално положение май само със силата на волята си. Пепе се ухили и, някак си, на Трев му се стори несъмнено, че всеки, на който му щукне да стори нещо заплашително, докато Пепе му се хили, ще е повече от самоубиец.
- Ножка ли си имаме, а келешче ниедно? - заяде се Анди.
- Не, Анди, - намеси се из-зад него Лут - Достатъчно. Играта свърши. Фортуна се усмихна на Академик Невиждан и, доколкото разбрах, традиционният завършек е, играчите от двата отбора да си разменят фанелките в атмосфера на другарство и взаиморазбирателство.
- Ама не и гащите, - добави полугласно Пепе.
- Абе ти много знаеш, а? - изръмжа Анди - Ами че ти си скапан орк. Знам ви аз ваште. Късате ръце и глави. Вие сте черна магия. Не ме е страх от теб
И той се завтече към Лут със завидна скорост като за мъж с неговите проблеми.
Лут се отдръпна.
- Убеден съм, че съществува мирно решение за очевидната враждебност помежду ни.
- К’во, бе?!
Пепе и няколко ритнитопковци пристъпиха към тях. Анди не си беше спечелил много приятели. Лут ги помоли с жест да спрат.
- Сигурен съм, че мога да ти помогна, Анди. Да, прав си, аз съм орк, но няма ли оркът очи? Няма ли оркът уши? Няма ли оркът ръце и крака?
- Ъхъ, засега, - рече Анди и му скочи.
Това, което стана после, стана толкова бързо, че Трев изобщо не му видя средата. Започна с Анди налитащ за бой и завърши с Анди седящ на земята, а ръцете на Лут сключени около главата му с извадени нокти.
- Да видим сега, - заразсъждава Лут, докато бабаитът напразно се съпротивляваше - Извиването на черепа с достатъчно сила за прекършване на гръбнака и гръбначния стълб няма да представлява проблем, понеже свръзката е неподвижна. И, естествено, ушните и очните кухини предлагат допълнителни удобни хватки наподобяващи тези на топка за боулинг, - добави жизнерадостно той.
Разнесоха се ужасени ахвания, а той продължи:
- Ако се използва мерната единица, изобретена от сър Роузууд Бън, бих казал, че не повече от 250 бъна ще са достатъчни. Но, естествено, и вероятно за учудване на мнозина, това, което ще ми достави известно затруднение, ще е разкъсването на кожата, сухожилията и мускулите. Вие сте млад мъж, така че издръжливостта им на опън ще бъде доста висока. По предварителните ми прогнози само вашата кожа ще изисква приблизително хиляда бъна.
Анди изквича, когато главата му беше леко извъртяна.
- Айде холан! Гледайте сега! - обади се Ридкъли - Майтапа си е майтап, но...
- Оттам нататък става доста гнусно, - продължаваше Лут - Мускулите ще могат да бъдат отделени от костите със сравнителна лекота.
От Анди дойде още едно задавено изквичаване.
- Но като цяло, бих казал, че сила от порядъка между три и пет килобъна ще бъде достатъчна, - той направи пауза - Шегичка, бе Анди. Нали обичаш майтапите. Освен това съм сигурен, че ще съм напълно способен да ти бръкна с ръка през гърлото и да изтръгна стомаха ти.
- Давай де, - изграчи Анди.
А бдящ на стадион Хипопотамодрума, звярът надуши кръв. В крайна сметка през вековете на Хипопотамодрума са се провеждали не само надбягвания с колесници. Сравнително малкото количество кръв пролято тук днес, беше нищо в сравнение с океаните на отминалите векове, но звярът разпознаваше кръвта само щом я подушеше. Народът изпозастава на крака и виковете и крясъците се надигнаха все по-силно и по-силно:
- Орк! Орк! Орк!
Лут остана невъзмутим и се обърна към бившия Декан: