- Бих ли могъл да помоля всички да напуснат? Може да стане страшно.
- О, а стига! - възкликна Трев - Друг път.
- О, добре, - рече Лут - Може би само дамите?
- Може, ама не може, - опъна се Гленда.
- В такъв случай, ще бъдете ли толкова добър да ми услужите с мегафона ви, г-н рефер, и ще ви бъда благодарен, ако се разпоредите, няколко от по-яките играчи на полето да задържат Господин Изцепков, който, очевидно, за съжаление не е на себе си.
Мегафонът му беше подаден безмълвно. Лут го взе посред засилващата се буря от викове “Орк! Орк!”, отдалечи се малко от останалите и застана безстрастно със скръстени ръце, докато ропотът на тълпата не спря поради чиста умора. С всички очи на стадиона втренчени в него той надигна мегафона към устните си и рече:
- Господа. Да, действително, аз съм орк и винаги съм бил такъв. И бих ли могъл да добавя, че за мен беше голяма привилегия да играя тук днес пред всички вас. Но, както разбирам сега, някои от вас може би смятат, че да си орк в този град, би могло да представлява проблем, - той направи кратка пауза - Така че, моля, извинете ме, ако ви помоля да решим този въпрос между нас още сега.
Чу се смях и някоя друга подигравка от различни части на стадиона, но също така, поне както се стори на Гленда, звярът сам зашътка на себе си. И в настъпилата оглушителна тишина тупването на падналия на земята мегафон можеше да бъде чуто и в най-отдалечените ъгли. Тогава Лут си запретна ръкавите и понижи глас, така че народът трябваше да се напрегне за да го чуе:
- Я да ми дойде, който се бара за мъж.
Първо настъпи шок, после невярващо мълчание, съпътствано с шумоленето от глави озъртащи се към съседите си и питащи: „Той наистина ли го каза това?”, а после, някъде по най-високите редове, започна ръкопляскане, отначало бавно, постепенно ускоряващо се, докато не достигна повратната за народа точка, от която нататък вече беше немислимо да не ръкопляскаш. Да престанеш да ръкопляскаш беше също толкова немислимо, така че за цяла минута аплодисментите бяха истинска буря.
Лут се обърна обратно към останалите от отбора просълзен.
- Струвам ли? - попита той Гленда.
Тя се хвърли към него с прегръдка:
- Винаги си струвал.
- Тогава, след като свърши мачът, ще трябва да свършим туй онуй.
- Но той нали свърши от да не говорим кога, - учуди се Гленда.
- Не, до последния съдийски сигнал той не е свършил. Всеки го знае това.
- Мили Йо, прав е, - сепна се Ридкъли - Давай де, Декане. Духай де!
Архиканцлерът на Бързнекския университет се почувства милостив и реши, че от него да мине, няма да се заяжда. Поднесе гигантската свирка към устните си, напълни дробовете си с въздух и накара грахчето да се разтрака. Въпреки всичко последната дума все пак взе сянката на Евънс Раирания:
- И на де ми се бъзикате под душовете, бе келешчета с келешчета!
Когато публиката се устреми надолу по трибуните тъпчейки вече свещеното поле, Ридкъли потупа по рамото провесилия нос Праскин и рече:
- За мен ще е чест да разменим фанелките си с вас, сър.
Той хвърли шапката си на земята, смъкна фанелката си и разкри гърди космати като не един, а два спящи лъва. Юнайтедската фанелка, която получи в замяна, му беше малко възтесничка, но това нямаше значение, защото, както беше предсказал Анди, целият Академик Невиждан (с изключение на Г-жа Уитлоу, която се съпротивляваше с бой) беше взет на ръце от възторжената тълпа и понесен във слава с краката напред през целия град. Беше си истински триумф. И да паднеш и да биеш, пак си беше триумф[66].
Да не сте си помислили, че това е краят?[67]
Магьосниците от Невиждания Университет разбираха от купон. Пепе и Мадам Фашкие[68] останаха впечатлени. Но все пак бизнесът си е бизнес, така че трябваше да помислят и за Жулиета.
- Никъде не мога да я видя, - оплака се Мадам.
- Майче преди малко я видях двойна, - рече Пепе - Ама тези типове си живеят живота. Такова голямо плато сирена досега не бях виждал. Още малко и безбрачието ще ми се стори привлекателно.
- О, така ли мислиш?
- Не. Между другото, да си забелязала оня високия магьосник как те зяпа, миличко?
- Професор Бенго Макарона ли? Да не мислиш... - започна Мадам.
- Без нито сянка съмнение, миличко. Знам, че си е контузил краката, но се съмнявам, че това ще представлява проблем.
За пореден път Мадам протегна врат да огледа тълпата за бляскавата фигура.
- Надявам се само, че младият ни модел няма да се забърка в разни такива.
- Откъде накъде? Нали е тотално обкръжена от обожатели.
- И все пак е възможно.
Фактически Жулиета и Трев се бяха усамотили на тъмно в Нощната Кухня.