На Пондър му се стори, че Ридкъли направи малко по-голяма пауза отколкото беше необходимо преди да отговори:
- Този Лут беше...?
- Работи в свещоливницата, сър.
- Откъде знаете това, Стибънс?
- Оправям заплатите, сър. Просто Момчето за Свещите казва, че Лут просто се бил появил една нощ с бележка, казваща, че трябвало да бъде приет и да му се плаща минимална заплата.
- И какво?
- С това се изчерпва всичко, което знам, сър, а го научих само защото разпитвах Смиймс. Смиймс казва, че бил добро хлапе, но малко странен.
- Значи би трябвало да се впише добре, не мислиш ли, Стибънс? Фактически ние виждаме, колко добре се вписва.
- Е да де, сър, тук няма проблем, той обаче е, очевидно, гоблин, а в общия случай, нали знаете, стана нещо като странна традиция, че когато за пръв път хора от някаква нова раса пристигат в града, те започват от Стражата...
Ридкъли си прочисти гърлото, шумно:
- Проблемът със Стражата, Стибънс, е че задават твърде много въпроси. Аз лично предлагам, ние да не им подражаваме, - той погледна Пондър и изглежда взе някакво решение - Ти знаеш ли, имаш блестящо бъдеще тук в Н.У., Стибънс.
- Да, сър, - провеси нос Пондър.
- Бих те посъветвал, като имаш това предвид, напълно да забравиш господин Лут.
- Извинете ме, Архиканцлере, но тая просто няма да я бъде!
Ридкъли се олюля, като някой подложен на нападение от досега коматозна овца[15]. А Пондър се втурна напред, защото веднъж метнеш ли се от ръба на пропастта, единствената ти надежда е да настояваш да се отмени гравитацията.
- Аз в този университет заемам дванадесет длъжности, - каза той - Върша цялата книжна работа. Занимавам се с всичките сметки. Фактически аз правя всичко изискващо каквато и да е мяра усилия и отговорност! И продължавам да го правя даже въпреки че от Бързнек ми предложиха поста на Ковчежник! С мой си екип! Имам предвид истински хора, а не смешно оцветена роба. А сега ... Ще ... Ми ... Се ... Доверите ... Ли? Какво толкова важно има относно Лут?
- Копелето му мръсно се е опитало да те отмъкне? - надигна глас Ридкъли - По-страшно и от змийски зъб е туй неблагодарен Декан ти да имаш! Няма ли нещо пред което да се спре той? Колко ли ти е...
- Хич не го попитах, - намеси се тихо Пондър.
За момент настъпи тишина и после Ридкъли го потупа няколко пъти по рамото.
- Проблемът с господин Лут е, че хората искат да го убият.
- Кои хора?
Ридкъли погледна Пондър в очите. Устните му се раздвижиха. Запримижава ту така ту онака като човек потънал в сложни изчисления. Накрая сви рамене и каза:
- Вероятно всички.
- Моля ви, почерпете се от великолепния ми ябълков пай, - предложи Лут.
- Ама тя ти го даде на тебе, - ухили му се Трев – Изям ли твоя пай, шъ има дъ ме пили тя до свършека на света.
- Но вие сте ми приятел, господин Трев, - настояваше Лут – А доколкото това е моят пай, аз решавам какво да го правя.
- Не бе, - отказа Трев – Да, ама имам еднъ малка задачка за теб, щото съм един такъв благ и разбран шеф дето те оста’я да бачкаш, колкото ти душа иска.
- Да, господин Трев? – оживи се Лут.
- Гленда шъ си дойде към обед. Правичката дъ си ка’ем, нея рядко кога не мо’еш дъ я видиш тук. Та шъ ми се иска да я подпиташ, такова, за името на онова маце, дето беше там снощи.
- Онази, която ви се разкрещя ли, господин Трев?
- Същата, - подтвърди Трев.
- Разбира се, че ще я питам, - увери го Лут – Но защо сам не питате госпожица Гленда? Тя нали ви познава.
Трев пак се подсмихна:
- Вярно, познава ме тя, и ето що си знам, че ще ме отсвири. Колкото разбирам, а аз съм бая добър разбирач, шъ има тя мерак да те поопознае. Ей, не съм виждал досега някоя мадама толкова да обича да жали хората като нея.
- В мен няма кой знае колко нещо за опознаване, - не се въодушеви Лут.
Трев го изгледа дълго и замислено. Лут изобщо не беше отместил очи от работата си. Трев досега не беше виждал някой друг да се увлича толкова лесно. И други хора, завършили в свещоливницата, бяха чудати, то си беше кажи речи длъжностна характеристика, но това дребно тъмно-сиво типче беше някак си чудато в другата крайност.
- Скив с’а, - каза му той – Шъ трябва повечко да излизаш, господин Луд.
- О, струва ми се, че това изобщо не е за мен, - разтревожи се Лут – И ми позволете любезно да ви напомня, че името ми не завършва на звучна съгласна, благодаря ви предварително.
- Гледал ли си някога ритнитопковски мач?
- Не, господин Трев.
- Е, ‘начи те ‘зимам за мача довечера, - каза Трев - Аз, разбира се, не играя, ама не изпускам мач, стига да мога де. Без студено оръжие, това задължително. Скоро почва сезона, та с’а ‘сички загряват.