- Отзовете ги, - заповяда Ветинари.
- Отзоваваш ги? - не повярва Марголота.
- Отзовете ги, - повтори Ветинари, този път пряко към Дръмнот, след което подаде ръка на Милейди - Струва ми се, че изразът беше, както се казва, alea iacta est. Жребият, милейди, е хвърлен, и е време ние двамата да видим, какво ще се падне.
- Така няма ли да си докараш белята? - тревожеше се Гленда, придържайки се плътно до него докато изкачваха стъпалата.
Така безлюдна, голямата зала на двореца внушаваше на посетителя чувство за малоценност, защото беше замислена точно с такава цел.
- Защо просто не почука като всеки друг.
- Скъпа ми Гленда, аз не съм като всеки друг, нито пък ти.
- А те какво ще направят?
- Не знам. Какво ще стори лейди Марголота? Нямам никаква представа, макар че почвам да се досещам, как мисли тя, така че имам предвид някои възможности.
Те се загледаха в двете фигури, слизащи по широкото стълбище, простиращо се чак до другия край на сградата. То беше построено да побира стотици души. Вървящата по него самотна двойка изглеждаше непривично дребна.
- А, господин Лут, - поздрави Ветинари, когато почти стигнаха до долу - и госпожица Сладкофасулска. Не мога да не изразя поздравите си към вас двамата за великолепния, макар и изненадващ успех на Академик Невиждан.
- Мисля, че ще ви се наложи да промените доста от правилата, сър, - каза Лут.
- Примерно? - поинтересува се Ветинари.
- Смятам, че на съдията са му необходими помощници. Той не може да вижда всичко, - заобяснява Лут - А са наложителни и още някои правила. Въпреки че господин Праскин постъпи много почтено, според моето мнение.
- А от професор Ринсуинд може да излезе много способен нападател, стига само да успеете да го убедите да взема със себе си и топката, - подметна Ветинари.
- В никой случай не бих споменал това на Архиканцлера, милорд, но мисля, че той би стоял по-добре в по-дефанзивна роля.
- А кого бихте предложили в замяна? - попита Ветинари.
- Ами Чарли, живия скелет, работещ в катедра Посмъртни Комуникации, показа много високи резултати в тренировките. И, в крайна сметка, - той се замисли за миг, - да, в крайна сметка никой от нас не отговаря за това, какъв е създаден.
Потупването на крак ги накара да се извърнат. Беше кракът на лейди Марголота.
Лут леко се поклони:
- Милейди, надявам се, че ви намирам в прилично здраве.
- Подобно, Лут, - отвърна лейди Марголота.
Лут се обърна към Гленда:
- Как беше онзи израз, който спомена веднъж?
- Бял и червен, - отговори Гленда.
- Да, точно така, аз съм наситено бял и червен, - пак се обърна към Милейди Лут - И съм Господин Лут, ако обичате, милейди.
- Бихте ли желали двамата да се приъседините към нас за късна вечеря? - предложи Ветинари наблюдавайки много внимателно двамата.
- Не, не мисля, че ще си позволим да ви се натрапваме, но благодаря ви много. Имам много работа. Лейди Марголота?
- Да?
- Бихте ли дошли насам, моля?
Гленда наблюдаваше израженията: леката усмивка на Ветинари, нейното възмущение, увереността на Лут. Шумоленето на дългата й черна рокля, докато тя измина последните няколко стъпала до орка и спря там, беше като озвучаване на отравяне.
- Струвам ли? - попита Лут.
- Да, Лут, струваш.
- Благодаря ви, - продължи Лут, - но аз научих, че струването е нещо, което трябва постоянно да се натрупва. Поискахте от мен да стана разбран. Разбрах ли?
- Да, Лут, разбра.
- И какво искате от мен сега?
- Да намериш орките в Далечен Юбервалд и да ги изведеш от мрака.
- Значи има и още орки, като мен? - оживи се Лут.
- Няколко десетки, може би, - отговори Марголота, - Но в интерес на истината, надали може да се каже, че са като теб. Жалка пасмина са.
- И кого ги е жал за тях? - запита Лут.
Гленда се взираше в лицата. Изненадващо лейди Марголота като че ли се смути.
- Много зло е извършено в Империята на Злото, - рече тя - Най-доброто, което можем да направим, е да го поправим. Бихте ли ми съдействали в тази задача?
- С всичко, което мога, - отговори Лут.
- Бих искала да ги научиш на културно поведение, - отбеляза хладно Милейди.
Той изглежда се замисли над това.
- Да, разбира се, мисля, че ще е напълно възможно. А кой ще се заеме да научи човеците?
Последва кратък изблик на смях от страна на лорд Ветинари, незабавно закрил уста с длани.
- О, моля да ме извините, - приключи случая той.
- Но що се отнася до мен, - продължи Лут - да, ще ида в Далечния Юбервалд.
- Пастор Овес, без никакво съмнение, много ще се радва да те види, - спомена Марголота.